До момента федералният външен министър Франк-Валтер Щайнмайер се опитваше да води предпазливи преговори с Русия и страните в украинския конфликт - подход, който е напълно в традициите на провежданата през 70-те години успешна източна политика на канцлера Вили Бранд. Политици от ХДС и ХСС обаче смятат, че в случая тази стратегия не дава резултат и Германия би трябвало да провежда по-твърд курс спрямо руския президент Путин.

Някои наблюдатели свързват тези искания с предстоящите избори за Европейски парламент, но и външният министър на преходното украинско правителство Андрей Дещица настоява за по-твърд курс на Германия спрямо Русия. "Русия поддържа войнстващите сепаратисти, които водят боеве с украинската армия в обявените за независими региони Донецк и Луганск", изтъква Дещица. Данните на ООН сочат, че сблъсъците са свъразни с много насилие, мъчения и отвличания, поради което в много окръзи изобщо не може да бъде проведена подготовка за предстоящите в неделя избори. Именно те би трябвало да допринесат за стабилизирането на Украйна, а време за преговори почти няма.

Рисковете на колебливостта

"Основният проблем се състои в това, че федералната канцлерка Ангела Меркел избягва рисковете. Вместо да води телефонни разговори, тя трябва да замине за Москва и да преговаря лично с Владимир Путин", казва експертът по въпросите на Русия Щефан Майстер от Европейския център за външни отношения в Берлин. "Убеден съм, че Русия вече няма никакви задръжки", споделя Майстер, визирайки евентуалното нахлуване на руската армия в Източна Украйна. Той смята и, че Русия много точно е преценила ситуацията с широко разгласените, но твърде плахи санкции от Германия и ЕС, до които се предполага, че няма да се стигне.

"Руската политика реагира само на силата, а не на компромисите", категоричен е Майстер. "В крайна сметка става дума за запазване на доверието, ако не искаме кризата в Украйна да се разпростре и другаде. Можем ли да приемем играта с огъня в Молдова? Ще приемем ли официално анексията на Южна Осетия и Абхазия и играта с огъня в Грузия?" пита той.

Възможният ефект от санкциите

Бившият германски посланик в Москва Ернст-Йорг фон Щудниц дава положителна оценка на досегашната посредническа роля на Германия. "Намирам, че германският външен министър и канцлерката действат извъредно умно", казва той. В крайна сметка не става дума Путин да бъде обявен за евентуален подстрекател на размириците в Украйна и да бъде вкаран в клишето "враг".

Ернст-Йорг фон Щудниц смята, че по-твърдият подход спрямо Русия чрез засилване на икономическите санкции само ще доведе до по-нататъшна изолация на руския президент. "А това е много опасно", казва той. Бившият германски посланик в Москва се съмнява, че санкциите ще окажат въздействие, имайки предвид обстоятелството, че Путин получи широка подкрепа сред руското население след анексирането на полуостров Крим. И ако Западът продължава да притиска шефа на Кремъл, само ще го принуди да прояви още по-голяма твърдост, смята фон Щудниц. Същото становище се споделя от бившия федерален външен министър Ханс-Дитрих Геншер и много политолози.

Препоръките на експертите

Германските посредници са изправени пред сложна задача. Те трябва да намерят баланса между ясната политическа граница, която не бива да бъде прекрачвана, и чувствителната дипломатическа помощ за всички участници в конфликта. "Украинският неутралитет е от особено голямо значение", казва политологът от университета в Бон Кристиан Хаке. Той смята, че Украйна не бива да става член нито на ЕС, нито на НАТО.

Бившият федерален канцлер Хелмут Шмид също е против "всякакви опити на ЕС да привлече Украйна на страната на Запада". Той определя тези намерения като "най-голямото безумие на евробюрократите". Щефан Майстер пък се застъпва за разговори и с обикновените хора в обявените за независими региони в Източна Украйна и смята, че те би трябвало да бъдат приобщени на всяка цена.