Александру Вишинеску е бил началник на лагера за политически затворници в град Ръмнику Сърат в Източна Румъния от 1956 до 1963 година. В обвинението срещу него се казва, че като директор на затвора той е държал политическите затворници в "условия, целящи тяхното психическо пречупване и и физическо унищожаване" - без достъп до медицинска помощ, редовна храна и отопление. Бивши политически затворници описват Вишинеску като "много жесток човек".

Най-малко 14 души са умрели в лагера по негово време в резултат на нечовешки тормоз. Мнозина други били осакатени или травматизирани за цял живот. Валентин Кристя е единственият жив днес бивш затворник от "Затвора на тишината" в Ръмнику Сърат. Затворът бил така наричан, поради това, че всички били държани в единични килии, а посещенията на външни хора били забранени. Единственият елемент на комуникация бил тайното тропане по стените с помощта на морзовата азбука. "През деня на затворниците беше строго забранено да сядат на леглата, както и да гледат през прозорците на килиите", казва 84-годишният днес Кристя. Пред агенция Франс Прес той разказва за студа, тоталната изолация и глада, на които са били подлагани затворниците. Бившият инженер попада в затвора през 1956 година за "разгласяване на държавна тайна". Там той остава цели седем години.

Вдовицата на генерал Йон Еремия, бивш затворник от Ръмнику Сърат, повдига още малко завесата на ужасяващите тайни от затворническото ежедневие. Николета Еремия разказва как един мразовит ден съпругът ѝ бил принуден да стои няколко часа с боси крака във ведро с ледена вода. Йон бил осъден на 14 години затвор и 25 години тежък физически труд за това, че написал сатиричен разказ за Сталин. Съпругата му си спомня, че когато излязъл от затвора, той тежал не повече от 30 килограма и едва се държал на краката си. С 25-годишна присъда в затвора попада и дипломатът Виктор Погонеану - за "заговор и предателство". Той умира в затвора на Ръмнику Сърат след като бил малтретиран от надзирателите. Те го влачили за парализираните му крака по стълбите надолу, а главата му се удряла във всяко стъпало, се казва в събраните по делото доказателства срешу Вишинеску.

Престъпленията на комунизма все още не са разследвани

Румънски правозащитници се надяват, че процесът ще е само първият от поредица съдебни процеси и срещу други представители на бившата комунистическа власт. "Този процес е важен и заради това, че за първи път на съд отива един от извършителите на комунистическия терор", посочва директорът на Института за изследване на комунистическите престъпления Раду Преда. "Без никакво преувеличение това е румънският "Нюрнбергски процес", казва той.

Вишинеску отхвърля обвиненията и твърди, че е изпълнявал чужди заповеди. Ако бъде признат за виновен, той може да получи доживотна присъда. Делото срещу него се води четвърт век след екзекуцията на бившия румънски диктатор Николае Чаушеску и неговата съпруга Елена през декември 1989 година. По този повод агенция Франс прес припомня, че повечето от останалите някогашни комунистически кадри са останали ненаказани. Само една малка част от тях бяха съдени за геноцид, но по-късно присъдите им бяха или намалени, или изцяло отменени по здравословни причини.

Общественият натиск за разследване на престъпленията на комунизма в Румъния обаче остава висок, посочва агенцията. Търси се истината за престъпленията на режима и съдбата на онези близо 600 000 румънски дисиденти, които са лежали по затворите от края на 40-те години на миналия век до 1989.