Аз разчитам вота на българите така: не искаме нищо ново да ни се случва. Какви дълбоки реформи си представяте, че може да направи 8-партиен парламент? Да кажем някой внася решение да се намали броя на болниците - скачат не едно, а седем лобита, окопани по места. Трябва да се примирим с това, че ролята, отредена на този парламент, е да крепи положението (примерно две години), докато настъпят по-добри времена: във вътрешен план - избистряне на политическата енергия, във външен - край на икономическата криза и руско-украинския конфликт.

За да се случи едно такова временно управление - и понеже г-н Борисов не е от най-дипломатичните хора - отново ще е нужно посредничеството на президента. Един задкулисен нетуъркинг, който да тушира конфликтите и да конструира програмно или просто по-неутрално правителство. Реабилитирам положителния смисъл на думата "задкулисен", защото за пред публиката партиите ще изострят своите идеологически нетърпимости.

Три неприемливи изкушения...

Първо, катастрофални последици може да има детинското желание да се върви отново на избори - чувахме го преди от г-н Борисов, сега от г-н Сидеров. За хубаво или лошо, гражданското общество се измори от протести миналата година и едва ли ще се включи в този сюжет отново, още повече протестерите от #кой се чувстват "представени" в парламента чрез РБ, а онези от февруари се отдръпнаха отвратени от политиката. ГЕРБ знаят, че ако дезертират отново, това ще е краят. Атака пък явно не се кани да управлява.

Второто изкушение е моделът "Орбан": завой на десницата към национализма, с елементи на анти-европейска героика. Г-н Борисов не веднъж изразяваше възхищение от унгарския си колега, а Патриотичният фронт ще го снабдява с колоритни идеи, като това да се превърнат ромските гета в туристически атракции и ходжите да се задължат да служат на български (според т. 8 от програмата им). Да приемем, че расизмът ще остане в подтекст, както впрочем е и в Унгария днес. Но спокойно можем да си представим една коалиция на националния протекционизъм, където ще подкрепя и ББЦ, и Атака, дори може би АБВ. Две европейски регулации да отхвърлим гордо - ето ви подем на националното самочувствие и веене на конски опашки.

Третата лоша възможност ми се вижда бизнес коалиция, съставена пак задкулисно, но не от президента, а от големите икономически играчи. Разбрали, че караниците помежду им, довели до падането на правителството, всъщност вредят на всички - дори на онези, които уж печелят като г-н Пеевски, те сключват пакт за ненападение и си разделят териториите. Такава коалиция ще е толкова силна, че няма да има нужда от парламентарно мнозинство - досещаме се, че партии като ДПС и ББЦ ще са сред подкрепящите. Този вариант ще е добър за икономиката, но окончателно ще отблъсне хората от политиката, което пък може да доведе до неочаквани последствия.

...и няколко още по-лоши варианта

Четвъртата възможност - това е разпад на някои партии под целенасоченото влияние на ГЕРБ с цел формиране на мнозинство. В Реформаторския блок отчетливо се виждат про- и антиборисовски крила; в Патриотичния фронт пък има по-приемливи и по-скандални; коалицията на Бареков е на няколко месеца. Вече помним как действаше тази партия в по-предишния парламент - къде с някакви договорки, къде със заплахи тя разби например парламентарната група на Атака и прекупи депутати от няколко други. Могат, но дано да не поискат, защото тогава гражданското недоволство отново ще се излее на улицата. Пък и задачата днес е по-трудна от 2009, защото ще трябва да се осигурят повече хора, пък и кризата намалява ресурса.

Пета възможност би била някаква социално-популистка коалиция, "широка" или не, която да взима заеми и да раздава. За кратко тя може би има смисъл, доколкото все пак трябва да прескочим зимата, за дълго обаче ще бъде пагубна за държавата. Първите макроикономически шокове рискуват да я разпаднат.

Дори не обсъждам един шести вариант - "всички срещу ГЕРБ". Тази партия успя хитро да заеме средна позиция по много важни теми, което пък прави така, че противниците ѝ са противоположности и трудно могат да се обединят.

Какво точно очакват гражданите от този парламент? Връщам се към началото: нищо. Ако се може да не ги закачат много-много.

Завещанието на цар Самуил

Забележете, изборите съвпаднаха с честването на цар Самуил, известен главно с това, че е бил победен, умрял героично /??/ от мъка по ослепените войници, с което Първото българско царство приключило съществуването си. Сред глупостите, които се изговориха за победения владетел, прозвучаха реплики като "днешните управници трябва да се поучат" и "за цар Самуил властта не е самоцел".

Какво, значи, очакваме от политиците? Да съжалят бедния народ и да вземат да пукнат, а България ако се може да попадне под някое по-добро управление. Жалко, че толкова се разви инвазивната кардиология...