Сякаш страданията от Първата световна война не са били достатъчни, че на всичкото отгоре към края ѝ избухва и вирусна епидемия, която хората по-късно наричат "испански грип". Последиците са драматични. Заразата се разпространява по целия свят, а жертвите са предимно хора на средна възраст. Предполага се, че пандемията е тръгнала от САЩ.

"Допускам, че около една трета от населението на Германия е било заразено", казва германският историк Манфред Вазолд. "В Европа болестта е отнела живота на около 2,3 милиона души. Според различни преценки, жертвите в целия свят са били най-малко 25 милиона, някои дори говорят за 40-50 милиона починали или дори за двойно повече", пояснява той.

Карантината спасява животи

Навремето медицината не е разполагала с много възможности за противодействие на заразата. Не е имало нито респиратори, нито антибиотици. И все пак една мярка е помогнала: ограничаването на контактите между хората - там, където това е било възможно.

И до днес всеки епидемиолог изучава следния пример: в американския град Филаделфия животът продължил както преди, магазините си работели, дори уличните шествия не били отменени. Там в пиковата фаза на епидемията за една седмица умрели 257 души. В друг американски град - Сейнт Луис, властите реагирали бързо, а наложените мерки почти напълно замразили обществения живот. Там за същия период починали "само" 31 души. "В такава ситуация това е първото нещо, което трябва да се направи - да се изолират болните, за да бъде предотвратено пренасянето на заразата", казва Манфред Вазолд.

Епидемиите са жестоки, но и много поучителни. Испанският грип ни учи, че карантината помага. Както и че след нея настъпва възход. Именно това се случва и след "испанския грип". Друг пример за това е чумата. "През Средновековието тя буквално опустошава Европа. Умират милиони хора. След това обаче настъпва разцвет - и за икономиката, и за обществото", казва професор Абелсхаузер, който е експерт по история на икономиката. 

"Чумата убива 10 процента от германците. А Европа губи почти една четвърт от населението си. Това води до значително покачване на цената на труда, а то пък от своя страна дава тласък на механизацията и подготвя почвата за осъществената по-късно индустриална революция", обяснява професорът.

След всяка пандемия: животът се променя

Всяка епидемия причинява щети и взима жертви. Но от всяка подобна ситуация могат да се извлекат поуки. Сегашната пандемия от коронавирус може например да даде тласък на дигитализацията, която да достигне невиждани досега висоти. Защото в момента милиони хора по света работят в режим домашен офис, преминават към дигитално обучение, пазаруват в интернет и участват в онлайн-съвещания.

Да, след епидемиите животът продължава, но вече е различен. Независимо дали говорим за чумата, испанския грип или коронавируса.