Разбира се, че това си е чиста проба изнудване: турското правителство съвсем открито заплаши, че ще спре да приема бежанци от Гърция, ако ЕС не премахне визите за турските граждани. Но тази мръсна игра се играе от двама: единият изнудва, а другият се оставя да го изнудват. А и Анкара трябва все пак да получи нещо в замяна на услугата, която прави на Европа - колкото и висока да изглежда сега тази цена.

Да не би чак сега да забелязваме какъв е Ердоган?

Европейците не бива да се правят, че чак сега - около либерализацията на визовия режим - забелязват колко бързо се отдалечава Турция от демократичните стандарти под управлението на Ердоган. Ако си бяха направили труда да прочетат собствените си доклади за напредъка на Турция, отдавна щяха да са наясно с проблемите. Но около бежанската криза вътрешнополитическият натиск в някои европейски страни стана толкова силен, че техните правителства с охота се съгласиха да си затворят очите за проблемите в Турция.

Да разгледаме сюжета и от другата страна: дотук Турция е приела 2 милиона сирийски бежанци - и още не е осигурила прилични условия за всички тези хора. Ако не получи нищо в замяна, защо тогава да се съгласява да приема още повече бежанци? Трите милиарда евро, обещани на Турция от Европа, няма да влязат в държавната каса, а ще бъдат изхарчени за подобряване на условията, при които живеят бежанците. Следователно турското правителство би се съгласило да приема още бежанци само ако в замяна получи нещо голямо - като например жадуваната от десетилетия отмяна на визовия режим за турските граждани.

Не Турция настояваше да сключи с Европа сделката за бежанците, а точно обратното: споразумението с Анкара беше отчаян опит на германската канцлерка Ангела Меркел да предотврати имплозия на ЕС под напора на бежанците. В името на тази цел Меркел си причини редица неудобства - неприятни срещи с Ердоган, унижения и критики. И през всичкото това време тя много добре знаеше,че сделката ще има висока цена. Нека нейните съпартийци не се държат сега като невинни девственици с тяхното "Никакви отстъпки за Ердоган". Разбира се, че ще има отстъпки! Просто няма как да е иначе.

Кой поръчва музиката?

От Брюксел сега настояват за конструктивен диалог с Турция с цел да ѝ се окаже положително влияние. Както се казва - надеждата умира последна. Но реалистичният поглед ни задължава да си признаем, че Турция тръгна по този недемократичен път именно след всичките години, през които ЕС изобщо не се интересуваше от нея.

Не ме разбирайте погрешно: Европа трябва от сутрин до вечер да критикува нарушенията на човешките права, преследването на кюрдите и съдебния произвол срещу журналисти в Турция. Тя трябва да упражнява всеки възможен политически или икономически натиск, за да спре диктаторските амбиции на Ердоган. Да не говорим, че при сегашните обстоятелства изобщо не биваше да сключваме това споразумение с Анкара. Защото то е една наистина мръсна сделка. А за самата Европа е направо позор, че не е в състояние да приеме поне толкова сирийски бежанци, колкото е приютила дотук Турция. И затова е доста лицемерно да се правим, че едва сега забелязваме какви ги върши Анкара. Пък и музиката поръчва онзи, който плаща. Включително и в политиката.