Непосредствено след първите руски въздушни удари на 24 февруари множество украинци се обърнаха към властите и заявиха готовността си да постъпят на военна служба. Първите кандидати бяха обучени само за няколко дни, в градовете бяха подготвени части за териториална отбрана. Към оръжието посегнаха дори жени и мъже без каквато и да било военна подготовка.

"Няма да допусна да ме поробят"

35-годишният боец от бригада за териториална отбрана в Киев, който от съображения за сигурност се представя като "Торнадо", е пристигнал през 2014 година от Луганск - след началото на боевете в Донбас. В украинската столица успешно се занимавал с продажба на мебели. Но на 24 февруари тази година, когато Киев за първи път бе атакуван от руската армия по въздух, той доброволно предлага да се включи в териториалната отбрана.

"Няма да допусна да ме поробят - аз не съм роб, а свободен човек! Нямах друг избор, освен да подготвя запаси от храна за семейството си, да взема картечницата в ръка и да смачкам агресорите", казва мъжът.

Опитни бойци го обучили да стреля, след като вече е бил разпределен. "В началото всичко беше доста хаотично, трябваше да бъдем навън денем и нощем и да спим на бетона. Хората с боен опит споделяха с неопитните като нас консерви с храни. Научиха ни да стреляме, да копаем окопи и да организираме отбраната", разказва Торнадо. Заради постоянния студ кожата по лицето му и по тялото му започнала да се бели, по ръцете му се напукала и още не е заздравяла. Проблем била и невъзможността да изпере дрехите си.

Седем мъже от бригадата не издържали и напуснали териториалната отбрана. Но Торнадо останал. В момента охранява едно "стратегическо звено", където може да спи в отоплено помещение. Получава храна от другите бойци и от доброволци. "Получихме от военните спални чували и термо бельо, всичко е с най-добро качество. Но едва на трети март получихме пълни военни униформи, дотогава ходехме с цивилни дрехи. Сега имаме и лекар, и медикаменти, запаси от чорапи и други неща. Но все още ни липсват тактически очила, ръкавици, бронежилетки и каски", разказва мъжът.

Да се включиш доброволно в териториалната отбрана

Преди началото на войната 40-годишният Александър Колот е работил като IT специалист. Сутринта на 24 февруари се събудил от експлозия и още същия ден отишъл да се запише като доброволец в армията. Но бюрото било затворено. Чул от други кандидат-доброволци, че властите раздавали оръжие на жителите на Киев директно на улицата. Но за него вече нямало достатъчно. Когато видял хора в цивилни дрехи, строящи барикада, се присъединил към тях. По цяла нощ копаел окопи, след което станал част от териториалната отбрана.

"Първо работехме самостоятелно, след което при нас дойдоха хора, които вече бяха подписали договор с териториалната отбрана. Две седмици по-късно и ние подписахме договор и се сдобихме с комендант, свързан с армията", разказва Александър. Той допълва, че за разлика от войниците, членовете на териториалната отбрана работят без заплащане и могат във всеки момент да прекратят договора си.

"В началото беше трудно да свикнеш с това, че можеш да спиш само тогава, когато има възможност, а не когато искаш. Но вече свикнах", споделя Александър. Той носи униформа на украинската армия, но си е купил бронежилетката със собствени средства. Дава висока оценка на помощта, която оказват цивилните граждани, които са останали в Киев. Те носели на членовете на териториалната отбрана чай и кафе, направили са полева кухня и се грижат за прехраната на войниците.

"В моята част идват предимно младежи с опит, които вече са се били с руснаците - от Донбас. Някои са от Херсон, други от Одеса. Всички тук сме като братя", подчертава Александър.

"Окуражаваме се взаимно"

Опасните райони в Киев са в северозападната част на града, където се водят тежки сражения. "Всички са на най-предната линия - войските, националната гвардия, граничарите, териториалната отбрана, полицията, службите за сигурност и тайните служби, доброволческите батальони. Сред тях има млади хора, които са виждали оръжие само по време на военното си обучение в университета. Но те искат да влезат в боя заедно с опитните бойци", казва 62-годишният Юрий Кулачек, майор от запаса на граничната полиция. Преди войната той имал фирма за добив на гранит. В продължение на две години защитавал Украйна в Донбас, след което се уволнил. Но след 24 февруари се върнал обратно в своята част и сега отбранява предградията на Киев.

"Цивилните граждани, които се включват невъоръжени в уличните протести срещу агресорите в Херсон, Мелитопол и Бердянск, ни дават сили на нас, войниците. Смелостта на бежанците в окупирания Гостомел също ни зарежда. А цивилните граждани взимат пример от нас - как се сражаваме срещу руснаците. Така се окуражаваме взаимно, не мога да го опиша", казва Юрий. Доказателство за високия боен дух е и това, че всички, които заедно с него са се уволнили от военна служба през 2016 година, сега, независимо от възрастта си, отново са доброволно на фронта.