„Използването на историята по манипулативен начин, на което за жалост ставаме свидетели не за първи път, възмущава силно. И то не само защото така се неглижират достиженията на академичното знание, но и защото историята се превръща в инструмент за прокарване на изкуствени разделения в българското общество, които с нищо не допринасят нито за националното самочувстие, нито за изграждането на модерната българска идентичност“. Това се казва в отворено писмо на група историци от БАН, разпространено тези дни в български и чуждестранни медии. Поводът - публичният дебат по въпроса как да се нарича в учебниците по история петвековният период, през който българите са били поданици на Османската империя. Групата от осем хабилитирани специалисти, които от години се занимават с изследвания на периода от 15 до 19 век в българската история, са категорични, че не „турско робство“, а „османско владичество/власт/управление/господство“ е международно утвърденият научен термин за обозначаване на режима, при който са живели подвластните на Османската империя народи. Тази терминология се използва и в историографията на съседните на България балкански държави.

"Възможно ли е всичко това да е било градено при робство?"

Терминологичната война между по-храбрите историци и някои български националисти започна още през 2009 година, когато в серия интервюта и свои публикации проф. Кръстьо Манчев от Института по балканистика при БАН пръв се осмели да изрече какво точно е „робство” и да докаже с научни факти, че в „космополитната Османска империя такова нещо не е имало“. В резултат авторитетният балканист тутакси бе засипан с огън и жупел под формата на отворени писма и заплахи от страна на различни националистически формации. Тезите му бяха окачествени като „циничи“, „атибългарски“ и „антинаучни“, а самият той беше обвинен, че се е поставил в услуга на „външни, враждебни на българщината интереси“. През 2011 година проф. Манчев повтори пред Дойче Веле: „Раята е била зависима, но зависимост и робство са две различни неща. Раята не е била роб. Роб е онзи, който няма собственост, той е собственост на някого, докато нашите селяни са имали собствени ниви, дворовете им са били пълни с челяд и със стока, притежавали са имоти и са пътували по света. Османската империя се е простирала от Диарбекир до Виена, не е имало никакви граници. Нашият българин е можел да бъде в Букурещ, в Смирна, можел е да отвори дюкян, да развива някакъв занаят, да търгува. Имали сме много богати хора. Идете в Копривщица, погледнете старата част на Пловдив - възможно ли е това, което виждаме там, да е било градено при робство?”.

Случаят "Батак"

Скандал по темата избухна и през пролетта на 2007 година. Тогава двама изкуствоведи - българката Мартина Балева и германецът Улф Брунбауер от Института за Източна Европа към Берлинския Свободен университет, поискаха да представят резултатите от свое изследване, свързано с изобразяването на Баташкото клане в живописта (и по-специално в картината на полския живописец Антони Пьотровски), както и с въпроса за ролята на кръвопролитията от 1876 година в колективната памет на България. В изпреварваща събитието остра прокламация тогавашният президент Георги Първанов, историк по образование и агент на ДС, обяви проекта на германския университет за „остра провокация към националната ни история и памет“, а представянето му беше забранено с аргумента, че ставало дума за „антинаучна изява“.

В контекста на актуалната полемика по въпроса за „турското робство”, българската изкуствоведка проф. Мартина Балева, която от 2012 година преподава в университета в швейцарския град Базел, сподели специално за Дойче Веле следното: „На фона на сегашните дебати се запитах колко упорита фантазия е нужна, за да бъде вписан един все пак успешен исторически период в непоклатимата представа за робството”. Проф. Балева е убедена, че писането на национална история е в България едно доста противоречиво начинание, което изисква на първо място изобретяването на враг, от когото нацията да се разграничи, за да нарисува себе си в по-светли краски.

Посредством различни „ритуали“ непрекъснато се напомня за този враг и така той остава завинаги жив в националното съзнание. „Според мен, казва проф. Балева, случващото се днес в България е именно такъв ритуал. Както през 2007 година, когато се разрази скандалът около Батак, така и днес образът на врага е активиран точно в момент, когато трябва да се отвлече общественото внимание от актуалните проблеми. Докладът на ЕК за състоянието на съдебната система и борбата срещу корупцията беше умело заглушен от виковете за опазване на историята. Същото се случи навремето със скандала „Батак“ - и той беше опит за отклоняване на вниманието от други теми, като същевременно беше умело използван за тогавашната предизборна кампания за Европейски парламент“, казва проф. Балева.

Защо "турското робство" им е толкова скъпо?

Доц. Йорданка Бибина от Института за балканистика към БАН също открива прилики между случая „Батак” и сегашната полемика около термините „робство“ и „съжителство“. Според Бибина, общото при тях е ажиотажът, който се развихря обикновено покрай лансирането на някаква историческа позиция, теза, дори хипотеза. „В такива моменти определени среди залагат на някакво псевдо-патриотарство, което няма нищо общо с истинския патриотизъм. Те обикновено обслужват нечии интереси, вероятно политически, и използват историята за свои не съвсем чистоплътни цели. За съжаление историческият ажиотаж намира много добра почва у нас”, казва доц. Бибина и добавя: „Хората продължават да живеят с едни „възрожденски“ представи за миналото, макар че в това няма нищо лошо - българското Възраждане като състояние на духа е едно от най-големите постижения на нацията. Но то е и тип романтично възприемане на историята, без да се съобразява с новите разкрития, факти и обогатената с документи база на историческите извори. Просто съществува голямо разминаване с придобилото гражданственост понятие „турско робство“, на което, за съжаление, се гради българската идентичност в един героичен план. Казвам „за съжаление“, защото и досега не намирам логика в това да се гордеем с факта, че сме били 500 години роби“, казва доц. Бибина в интервю за Дойче Веле.

Дали на този фон може да се говори за засилващ се безпросветен български национализъм? „Да, в определен смисъл“, признава експертката от БАН, която е и университетски преподавател по история в регион със смесено население. Бибина твърди, че нейните контакти с млади хора, особено в университетските среди, говорят съвсем еднозначно, че „нищо не ни разделя”. Поне докато не се намесят политиката и платените клакьори на някакви тези, казва Бибина и добавя: „Мисля, че е крайно време да се спре запушването на устата на сериозната и истинска наука. И още нещо: много важна е ролята на образованието. Защото колкото по-необразована е дадена група хора, толкова по-лесно тя се управлява“, заключава доц. Йорданка Бибина.