Наскоро пак написах роман. На сутринта отварям вестника и попадам на рецензия от автор, когото не познавам. Според критика, от романа се разбирало, че аз съм „смотаняк”, че живея в „кочина”, че съм „мекотело”, че имам „реваншистко задръстване на семенните канали”, че съм „опасен”, „недодялан” и изобщо - „супер-смотан кретен”. Освен това съм бил заклет онанист и поради това в джоба ми винаги имало пакетче хартиени кърпички.

По линия на Едиповия комплекс

На това място най-напред си налях втора чаша кафе. Книгата ми трябва да го е извадила съвсем от релсите този критик, рекох си. Оттам нататък телефонът на спря да звъни. Кой ли не ми се обади, за да ми каже, че книгата ми му е харесала. Обикновено повечето от тези хора не биха го направили, но сега явно нарочно се обаждаха - заради онази рецензия във вестника.

Колкото и да е неочаквано, това се оказа един прекрасен ден - никога в живота си не бях получавал толкова литературни похвали. Една сдържана отрицателна рецензия изобщо не би предизвикала такъв ефект. Майка ми първоначално искаше да отиде до редакцията на вестника и лично да извие врата на онзи критик, Шмид му е името. Успях да я спра. Други приятели пък изразиха мнението, че аз сигурно съм тайният кумир на същия този Шмид, който се опитва да ме пребори по линия на Едиповия комплекс.

Най-много ме учуди обаче обвинението на Шмид, че съм заклет онанист. Чак пък толкова често наистина не онанирам, честна дума. Ако го правех, нямаше да смогвам да пиша толкова много колонки. Пък и щях да си го призная, ако беше вярно - какво толкова? В днешно време над онанизма вече не тегне никакво табу. 90 процента от хората го правят, Шмид също трябва някой ден да опита. Освен това обвинението му е нелогично, защото ако човек има "реваншистко задръстване на семенните канали", как може едновременно с това да бъде и "заклет онанист"? Шмид ми е ядосан нещо, но нека има добрината да избере едно от двете.

Да, в моя роман периферно се появява един юноша, който мастурбира. Но юношите действително вършат такива неща, повярвайте ми. Сексуалността е част от живота! Освен това става дума за роман, все пак. И Гюнтер Грас не чупи стъкла със силата на гласа си и не гълта нацистки партийни значки, независимо че е написал "Тенекиения барабан".

Онаниращи, потни и хлъзгави

Поразрових се малко и установих, че този Шмид на практика е обвинявал всеки по-известен човек от културната сфера или в онанизъм, или пък в изобилие на хормони. Очевидно е маниак на тема мастурбация. За Хайнц Щрунк пише: "Като разказвач - типичен импулсивен онанист". За актьора Йозеф Бирбихлер: "Мономан, който мърси наоколо си". За Бото Щраус: "Хлъзгав, много се поти и ражда само влажни, староергенски фантазми". За Волф Вондрачек: "Мирише на тестостерон". За режисьора Люк Бонди: "Тестостеронен театър". Пощадени са само Даниел Келман, който бил кастриран, и Франц Ксавер Крьоц - импотентен.

Тогава разбрах, че аз с моята "кочина" все пак леко съм се отървал. Този Шмид навярно поне мъничко е харесал книгата ми. Всичко това го пиша не за да се подигравам на една рецензия, написана с много хъс. Просто искам да кажа на всички юноши, че то си е - ама наистина! - нещо съвсем естествено да онанираш. Няма защо да ги гризе съвестта, почти всички хора го правят. Всички освен Шмид, на когото това въздържание не му се отразява добре.