Забелязали ли сте, кое е в последните години едно от най-често произнасяните заключения в и за България. То гласи: „Няма такава държава”. Всъщност, това е може би изкристализирал словесен израз на усещане, което съществува отдавна.

Поне 30-годишен е вицът, който ще ви припомня с извинение пред тези, които го знаят, и в леко цензуриран вид - заради благоприличието.

Един стар виц …

В едно ТКЗС в края на годината останали десетина хиляди лева и се събрало общо събрание, за да реши какво да ги правят. Един предложил да построят детска градина. „Каква ти детска градина”, казали останалите, имайки предвид, че деца почти няма и нямало да има. „Да направим библиотека”, предложил друг. „Каква ти библиотека”, му отвърнали, „тука всички сме затънали до гуша в мръсотия и простотия, кой ще ти чете книги”. Накрая някой предложил с парите да купят 1 тон шперплат. И понеже на всички им било писнало от дългото умуване, предложението било прието единодушно. Като се разотивали все пак един се заинтересувал: „Абе, страхотно решение гласувахме, ама какво ще правим с шперплата?”. „Как какво”, учудил се авторът на идеята, „вземаме шперплата, сковаваме аероплана и ... си вдигаме шапката, кой откъде е!”.

Сетих се за този виц, когато чух почти дословно същата реплика в съвсем реалната история, случила се наскоро с мой приятел, който иначе живее в Германия.

… и една днешна история

Малко след първия истински есенен дъжд, минавайки по широк, асфалтиран софийски булевард, насред огромна локва колата на моя приятел засяда в дупка. Ни напред, ни назад. Докато се чуди какво да прави, една по една спират три полицейски коли. Полицаите се оказали извънредно учтиви и състрадателни. Разказали, че дупката е отпреди седмица. Направили я от ВИК заради спукана тръба. Напълнили дупката с баластра, но водата продължила да си тече и дупката ставала все по-дълбока и по-дълбока.

Полицаите звъннали на „Паркинги и гаражи” и на пожарната, но без резултат. После докато чакали неизвестно какво, те съчувствено се възмущавали и ругаели: за какво им плащаме данъци, как се излъгахме да изберем тоя кмет и така нататък. „Трябва да ги съдиш”, предложил един от тях, „аз бих ги спукал от съдилища.”

Приятелят ми обаче няма време да се заминава с българските съдилища, а и от опит знае, че няма смисъл и затова попитал – няма ли друга алтернатива освен „паяците” и пожарната. Тогава един от полицаите се навел и доверително му казал: „Има. Зарязваш тука колата, хващаш си веднага едно такси, отиваш на гарата, мяташ се на първия влак и се спасяваш от тая държава.”

Заключенията

Както виждате, 30 години по-късно същата идея като в ТКЗС-то. Оптимистичният извод от тази история е, че за разлика от времето на милиционерските вицове, днешните полицаи са много по-възпитани и интелигентни. Вторият извод за съжаление е песимистичен. Щом без страх го казват и хора като полицаите, работещи в строго йерархизирана структура, която трябва да вдъхва уважение и да е символ на държавността, тогава изглежда наистина няма такава държава.