Германците ликуваха, когато през 2008 година Барак Обама беше избран за президент. По време на предизборната кампания в САЩ обаче Ангела Меркел се дистанцира от Обама и не му позволи да държи реч пред Бранденбургската врата. Кандидатът за президент на демократите произнесе берлинската си реч край Колоната на победата, където около 200 000 души го приветстваха като втори Кенеди и спасител на Америка след ерата на Джордж Буш. С войната в Ирак Буш заби клин между САЩ и част от европейците. Германия, която по онова време се управляваше от социалдемократа Герхард Шрьодер, категорично се обяви против тази война. Лидерката на опозицията Ангела Меркел тогава обаче застана на страната на Буш.

През 2009 година, в началото на първия си мандат, Обама дойде на два пъти в Германия, но иначе се държеше на дистанция спрямо Берлин. Наблюдателите заговориха дори за напрежение между него и Ангела Меркел. Отношенията между двамата останаха хладни и по-нататък, за което си имаше конкретни политически причини. Най-вече решението на Германия да се въздържи при гласуването в ООН за военната намеса в Либия през 2011 година.

„По времето на Обама ни се струпаха огромни проблеми”

Но не беше само това. Йозеф Брамъл, който се занимава със САЩ в мозъчния тръст „Германско общество за международна политика”, предупреждава, че не бива постфактум да се идеализират трансатлантическите отношения по време на мандатите на Обама: „По негово време за европейците възникнаха сериозни трудности, защото вътрешните  проблеми на САЩ го накараха да прехвърли на наш гръб много задачи в областта на политиката за сигурност и на икономиката. А това изобщо не беше по вкуса ни.”

Въпреки напреженията, а може би тъкмо поради тях, през 2011 Обама връчи на Ангела Меркел „Медала на свободата”, най-високото отличие, което САЩ присъждат на чужденци. Дали това беше жест на помирение или пък призив към Германия да поеме повече отговорност? И двете са верни, оцениха наблюдателите тогава.

Така стигаме до 2013, когато Обама най-после се добра до трибуната край Бранденбургската врата. Тогава двамата с Меркел застанаха рамо до рамо и демонстрираха единство. Бързо обаче се появиха нови напрежения, защото обществеността научи за мащабното проследяване и подслушване, извършено от американската тайна служба АНС. През октомври същата година се разбра, че АНС е подслушвала дори мобилния телефон на канцлерката. Меркел беше крайно ядосана  – и произнесе онова изречение, което щеше да се превърне в една от крилатите ѝ фрази: „Да се шпионират приятели – това на нищо не прилича.” Но до някакви големи политически последствия така и не се стигна.

В хода на управлението си Меркел и Обама започнаха все повече да се сближават – както политически, така и лично. Петер Байер, специалист по трансатлантическите отношения в ХДС, смята, че у Меркел Обама цени най-вече „прагматизма, благонадеждността и професионализма”. Експертът от партията на Меркел казва още, че Обама се нуждае от германската канцлерка. Защото Германия става все по-важен политически и икономически фактор и просто няма как да бъде пренебрегвана.

На срещата на Г-7 в германския замък Елмау през лятото на 2015 година фотографите уловиха един многозначителен кадър: Обама е седнал на една пейка с разперени ръце върху облегалката, а срещу него, на фона на Алпите, Меркел обяснява нещо с бурна жестикулация.  Разбират ли се двамата? „Пасват ли си”? Петер Байер казва: „По характер те са различни.” Но, според него, това изобщо не пречи. „Обама е талантлив оратор, той умее да намира път към хората. Докато Меркел съумява с малко думи да каже най-важното. Тя не е велика ораторка и не умее да хвърля хората във възторг.” Двамата взаимно се ценят, тъкмо защото се допълват, смята експертът.

Само седмици след срещата на Г-7 Меркел отвори границата за бежанците. Тази драматична стъпка, която малко по-късно охлади отношението на много германци към нея, ѝ донесе големи комплименти от страна на Обама. Меркел, каза той тогава, „убедително ни припомни, че не можем да извръщаме глава пред неволята на хората.”

Йозеф Брамъл смята обаче, че в случая с бежанците ролята на САЩ е съмнителна, а похвалите на Обама – лицемерни: „Америка разруши държавността в Близкия и Среден изток. Войната в Ирак дестабилизира цял един регион, а в резултат от това ИД мина в настъпление и насочи бежанския поток към нас. А Обама просто се сниши. И навярно щеше да приеме 20 000 бежанци през следващата година. Подобно нещо не прилича точно на партньорство.”

Съветник в преходния период

По време на предизборната си кампания Доналд Тръмп обяви Хилари Клинтън за „американската Ангела Меркел”. Той каза, че Клинтън смятала да прегърне „налудничавата” идея за отварянето на границите и да докара стотици хиляди мюсюлмани в САЩ. С други думи, политиката на Меркел към бежанците продължава да поляризира хората както отсам, така и оттатък Атлантика.

С избирането на Доналд Тръмп САЩ сякаш се превръщат от съюзник в противник на Германия по няколко решаващи политически въпроса: свободната търговия, опазването на климата, позицията към руската агресия и отношението към сирийските бежанци. Йозеф Брамъл предупреждава обаче, че не бива да изпадаме в истерия, нито пък  да свеждаме междудържавните отношения до отношенията между двама политици: „Това е медийно клише. Обама изведнъж се оказа отново добър, а Тръмп – изцяло лош. С клишета и персонализиране не се стига далеч. Аз дори смятам, че това е опасно.”

Петер Байер смята днешната среща между Меркел и Обама за много важна. Според него тя е нещо много повече от взимане на сбогом. Той припомня, че избирането на Тръмп оказва сериозно влияние върху редица страни и тъкмо поради това Обама усеща „че все още носи отговорност за своята страна и за партньорите.” И вместо тихомълком да се оттегли, той навярно ще стане „важен съветник на Тръмп в преходния период.”