С идването си на власт Обама наследи две катастрофални войни и най-жестоката рецесия от близо един век насам. Той влезе в Белия дом като аутсайдер, на фона на една деморализирана Америка. Предвид прекомерните очаквания, той се справи удивително добре - на хартия. През изминалите две години той изпълни три от петте обещания, които бе обявил за стълбовете на своята политика: здравното осигуряване, образователната реформа и финансовото регулиране. В международен план Обама допринесе Америка да се отърси от презряния си статут от времето на Буш.

Под ударите на първичния гняв

Но президентството му е белязано и от известно усещане за провал. Със своята дистанцираност и професорски стил, той не положи достатъчно усилия, както правеха Клинтън и Буш, да общува с обикновените избиратели. От своя страна избирателите, тегнещи под бремето на 10-процентовата безработица и бесни от несправедливостта, с която правителството отърва Уол Стрийт, но изостави Мейн Стрийт, не откликват повече на идеите на своя президент. Те изразяват разочарованието си като обръщат гръб или прегръщат странните тотеми на Сара Пейлин и Кристин О`Донъл.

Историческите реформи на Обама в здравеопазването и финансите също му донесоха неприятности, защото не бяха толкова радикални, колкото желаеха либералните му поддържници, а същевременно влудиха десницата. Критиците му в собствената му Демократическа партия казват, че Обама все още не бил осъзнал какъв важен амвон представлява президентството и продължавал да се държи като общински активист от Чикаго, който се смята за "най-големия умник в квартала". Най-пресният пример бил колебливият му подход по време на кризата с петролното замърсяване в Мексиканския залив.

В нормални времена Обама пак щеше да бъде уязвим за жилото на враждебната Републиканска партия. Но пред лицето на кресливото "Чаено парти", адвокатският стил на Обама изглежда безнадеждно неуместен. "Чаеното парти", движено от същия копнеж към величие, който бе двигателят на собствената му кампания, мобилизира чрез безумни приказки за спасяването на Америка от онези, които били завзели властта. Обама умее да борави с думите, но дори и той не знае как да реагира на първичния гняв на поддръжниците на "Чаеното парти".

На крачка от унижението

В навечерието на изборите можем да изразим съжаление, че президентът не успя да установи с избирателите връзката от 2008. Вместо това той е заел кръгова отбрана в Белия дом, разчитайки на съветите и подкрепата на жена си Мишел и на група близки приятели от Чикаго. Демократите са на път да понесат възмездието на гласоподавателите. Както Клинтън през 1994, така и Рейгън през 1982 претърпяха подобно унижение.

Само че предшествениците на Обама знаеха какво трябва да сторят - да се включат във вашингтонската игра и да разговарят с тамошните играчи. Може би първият телефонен разговор на Обама в сряда сутринта ще трябва да бъде с Уилям Джеферсън "Бил" Клинтън.