В продължение на шест дълги години близкоизточната политика на Вашингтон бе доминирана от Ирак. Обама ще трябва да размести тежестите, без да оставя черна дупка. Стабилизирането на Ирак позволява на САЩ да се обърнат към Иран и неговите ядрени амбиции. Главната цел не може да бъде смяна на режима, а неутрализиране на ядрената програма. Обама трябва да предложи на Техеран преки преговори без никакви предварителни условия. Хубавото на енергийната криза е, че

Иран зависи повече от всякога от Запада

Иранският режим трябва година след година да осигурява на един милион младежи работни места - а такива в Иран няма. Превантивната военна акция, било от израелска или от американска страна, ще трябва да остане обаче в набора от алтернативи. Иран е ключовата страна в региона. Ако тя се сдобие с бомбата, тогава нищо повече не може да спре Египет, Саудитска Арабия и Турция да последват този пример. Тогава ще се възцари ядрен хаос. Политиката на сдържане на Иран, както впрочем цялата близкоизточна политика, предполага стратегическо разбирателство с Русия - което и без това е желателно.

За разлика от Буш, който остави арабско-израелския конфликт на самотек, Обама ще трябва да определи и тук една нова рамка. Водените от две години насам с турско посредничество полу-тайни преговори между Израел и Сирия предлагат възможност за освобождаването на Сирия от иранската прегръдка. По този начин Хизбула и Хамас ще изгубят един основен спонсор. Що се отнася до Палестина,

Обама ще трябва да инвестира много усилия

за преговори. В момента палестинците са разпокъсани, Израел е дълбоко скептичен, а перспективите за мирно уреждане - лоши. Ще бъде необходим нов контекст, позволяващ подем на палестинската икономика и сигурност за евреите.

Новата година може и трябва да стане годината на дипломацията. За тази цел Вашингтон се нуждае от някои стари партньори в региона - Китай, Европа и Русия. Изобщо еднополюсният американски момент отмина. В ерата след Буш САЩ ще трябва отново да си спомнят, че не всичко е възможно в реалния свят. И да преподредят приоритетите си. "Широкият Близък Изток", както американците от двайсетина години вече наричат региона, е новият централен фронт.