Още през 1999 година Хърватия заведе дело срещу бивша Югославия в Международния съд в Хага по обвинение в геноцид. 15 години по-късно в трибунала предстои да започнат изслушванията срещу юридическия наследник на Югославия - Сърбия. Стремежът на Хърватия е да докаже, че командваните от Югославия военни части са вършили геноцид в периода 1991-1995 година, тъй като в хода на т.нар. "етнически чистки" са избити над 10 000 хърватски граждани.

Както заяви преди време бившата министърка на правосъдието на Хърватия Весна Шкаре-Ожболт - страната ѝ трябва да бъде идентифицирана еднозначно като жертва от войната. Оттогава насам всички хърватски правителства преследват тази цел, а хърватските юристи последователно настояват Сърбия да изпълни следните няколко условия: да заведе дела срещу всички сръбски военнопрестъпници, да върне заграбените произведения на изкуството и да изплати репарации на Хърватия. Освен това Сърбия трябва да обясни какво е станало с хърватските граждани, изчезнали безследно по време на войната.

През 2010 година Сърбия на свой ред заведе контрапроцес срещу Хърватия - обвинявайки я в избиването на над 6 000 и прокуждането на над 200 000 хърватски сърби по време на гражданската война. Белградското правителство неколкократно изрази готовност да изтегли жалбата си, ако и Хърватия се откаже от обвиненията срещу Сърбия. Изслушванията, които започват следващата седмица в Хага, ще бъдат и по двете жалби.

Шансовете за успех са минимални

И сръбските, и хърватските юристи са на мнението, че нито една от страните няма шансове за успех пред Международния съд. "Мисля, че изслушванията няма да променят нищо. През 2007 година Международният съд в Хага отхвърли почти идентична жалба, заведена от Босна и Херцеговина срещу Сърбия", казва загребският адвокат Велко Милевич пред Дойче Веле. Белградският му колега и бивш вътрешен министър на Сърбия Божо Прелевич споделя това становище. "Според мен и двете страни са провеждали етнически чистки в Хърватия, но не и геноцид в юридическия смисъл на понятието. Затова мисля, че нито Хърватия, нито Сърбия ще постигнат успех в Хага", казва той.

Поне медиите могат отново да събудят вниманието на обществеността към загиналите във войната и ненаказаните военнопрестъпници, казва Весна Тержелич от организацията "Документа", която се застъпва за правата на жертвите от Балканските войни. "От друга страна съдебната зала не е най-подходящото място за дискусии около тази мрачна страница от историята", смята тя.

Процесът и двустранните отношения

Хората в двете страни имат днес съвсем други проблеми, подчертава Божо Прелевич. Безработицата в Хърватия, която от 2013 е в ЕС, достига 20 процента. А Сърбия, която получи статут на кандидат за присъединяване, трябва да извърши радикални реформи. "В средата на март в Сърбия предстоят предсрочни парламентарни избори. Паралелно се води много интензивна борба срещу корупцията. Тези събития определено биха могли да отклонят вниманието от изслушванията в Хага", казва той.

Хърватската външна министърка Весна Пушич и сръбският вицепремиер Александар Вучич неколкократно са заявявали, че жалбите на двете страни пред Международния съд в Хага няма да помрачат двустранните отношения. Но много от наблюдателите са песимистично настроени. "Не можем да говорим за добри взаимоотношения между две страни, които взаимно се обвиняват в геноцид", казва хърватският адвокат Велко Милевич. Все пак съществува и вероятността по време на изслушванията двете страни да постигнат сближаване и да намерят компромисни решения.