Войната създава и райски кътчета земя. Такъв е случаят с демилитаризираната зона между Северна и Южна Корея, създадена след Корейската война от 50-те години на миналия век. Ивицата земя, дълга 248 километра и широка четири, е един от най-добре охраняваните райони в целия свят. А там, където човешки крак не стъпва, природата отново влиза във владение и междувременно се е превърнала в родина за повече от 3000 редки раститиелни и животински видове. Южна Корея дори подаде молба въпросният биотоп да бъде включен в списъка на ЮНЕСКО за биосферните резервати. Засега от ЮНЕСКО отказват, но този отказ не е окончателен - явно не се изключва възможността граничната местност от символ на конфронтация да се превърне някой ден в "обединителен мост". Защото не е невероятно германският пример за обединение да бъде последван и другаде.

Същински природен рай се появява навремето и в така наречената "зона на смъртта" - ивицата, отделяща Източна от Западна Германия. И до днес еколози и учени откриват там редки видове, които не съществуват никъде другаде в страната. Все пак те са били защитени в продължение на десетилетия, и то не как да е, а чрез самострелящи устройства, минни заграждения и телени мрежи, по които тече електрически ток.

Корейците вярват в обединението

Студената война разполовява не само Германия. Корейският полуостров също е разделен от 1945 година, след като Корейската война завършва само с примирие, но не и с мирен договор, а суперсилите приемат нововъзникналата граница по 38-ия паралел. Оттогава насам мир там няма - двете корейски държави от десетилетия се надпреварват във въоръжаването, като севернокорейският режим дори прави опити с атомно оръжие.

Все пак днес мнозина корейци вярват, че краят на разделението наближава, включително поради това, че комунистическата диктатура в Северна Корея е обезкървила населението на страната с глад и тоталитарен тормоз. Единственото, което Пхенян все още може да организира добре, са абсурдно-помпозните военни паради - умалена карикатура на едновремешните демонстрации на сила от Червения площад в Москва.

Травмите между Виетнам и САЩ остават дълбоки

От Студената война е разделен и Виетнам, но той успява, пръв от държавите с подобна трагична съдба, да се обедини отново: На 1 май 1975 година войски на комунистическия Север навлизат в Сайгон - столицата на Юга. Американците успяват едва в последния миг да евакуират оттам своите дипломати, войници и граждани. Те са последвани от 1,5 милиона южняци, които не желаят да живеят в социалистическа държава. Много от тях бягат по море, а държавата се лишава от ценни кадри, които биха й помогнали за възстановяването на военните разрушения и щети.

След общо 30 години войни Виетнам е напълно разсипана държава. Най-малко 2 милиона са загиналите само във войната срещу САЩ. Днес обаче образът на някогашния враг значително е избледнял: през 1997 година САЩ и Виетнам за пръв път си разменят посланици. Междувременно двете страни дори провеждат съвместни военни учения. Все пак травмата от Виетнамската война остава дълбока, както за виетнамците, така и за американците.

Йемен още носи белезите на разделението

Покрай обединението на Германия през 1990 целият свят гледа към Европа, и за малко да пропусне ставащото в южната част на Арабския полуостров - през май същата година социалистически Южен Йемен се обединява с арабско-ислямската република от Севера. Йемен е поделен през 1905 година между Великобритания и Османската империя, след което двете части на страната се развиват много различно: в северната половина над 90 процента от населението не могат да четат и пишат, а Югът се модернизира доста по-рано. Той е британска колония до 1967 година, а през 1969 година властта се поема от социалистическо правителство.

Малко по-късно страната става арена на Студената война: Северът получава подкрепа от американския съюзник Саудитска Арабия, а Югът - от Съветския Съюз. С края на Студената война световните суперсили губят и своя интерес към Йемен. Обединената страна продължава обаче да носи белезите на разделението - тя остава и до днес нестабилна и разкъсвана от вътрешни противоречия.

АГ, ДПА, АФП, ДЦ, Б. Узунова; Редактор: Б. Михайлова