Съществува само смътна надежда за далечно бъдещо подобрение. Това обаче не е надеждна основа за функционирането на отделно предприятие, да не говорим за Европа. Новият режим на икономии в Гърция обещава всеобхватни усилия.

Обещания без покритие

Само че това е само прах в очите. Защото е съвсем нищожен шансът, че очакваните масови уволнения и орязване на заплатите са осъществими в политически план. Но дори гърците да не спазят своята програма за икономии, ЕС ще продължи да помпа Гърция с милиарди и то в продължение на дълги години; съюзът няма друг избор, поне докато е в сила принципът на Меркел: "Никой няма да бъде изоставен."

Не просто погрешно, направо безотговорно е обаче да се следва подобно обещание. Думите на Меркел намекват за европейска солидарност. В действителност това е стартовият сигнал за една гигантска програма от дългове, която тежко ще обремени бъдните поколения в Германия и в останалите страни-членки на ЕС.

Впрочем за данъкоплатците цената ще се окаже още по-висока, отколкото се предполага сега. Защото освен заплануваните и без туй кредити за Атина, в близко време Брюксел ще инжектира допълнителни средства и гаранции за стимулиране на гръцката икономика.

В Гърция няма функциониращо пазарно стопанство

Изобщо, работата няма да се оправи само с пестене. Защото Гърция е не само една страна, затисната от планина от дългове, а преди всичко една изостанала в реформите си икономика, която така и не достигна равнището на функциониращо пазарно стопанство.

Не можем и да си представим колко милиарди ще бъдат необходими в рамките на един "план Маршал", така че не само да се запушат дупките в бюджета, но и да се приведе в движение гръцката икономика. Време е европейците да приемат най-сетне фалита на Гърция. Това е по-разумно, отколкото да се обсъжда символичното участие на частния сектор в една обречена спасителна операция.