Обижда ли се Бог наистина?
19 септември 2012![](https://static.dw.com/image/15671091_800.webp)
Трябва ли да се наказва богохулството? Съществува ли начин днешната правова държава да забрани например излъчването на филма за Мохамед, който засегна мюсюлманите? На много места в момента разгорещено се спори по въпроса. В Германия обругаването на религиозна тема е наказуемо единствено, ако може да доведе до нарушаване на обществения ред. За разлика от законите срещу богохулството в предмодерни времена, днес правото защитава не Бог, а обществения ред.
Комитетът по човешките права на ООН също смята богохулството за недопустимо единствено, ако чрез него се насъсква към религиозна омраза, дискриминация и насилие. Иначе в западните християнски страни критиката срещу религията е под закрилата на свободата на словото. Същото важи и за онези произведения на изкуството, които се отнасят критично към религията или дори осмиват различни нейни аспекти.
Богохулство е да защитаваш Бог от нападки
Честта на Бог строго се защитава в староеврейската религия и в исляма. Всяка обида на Божествената персона се наказва. В теокрациите за такава обида винаги се налага най-тежкото наказание, защото всяко по-меко наказание би било само по себе си богохулство. В продължение на столетия, от Средновековието чак до ХVІІІ-ти век, християните също ревниво пазят Божията чест. Според историка Герд Шверхоф, по онова време за Бог се мисли в твърде човешки категории, тоест - Бог "се засяга", когато го обругаваш, когато го нападаш със сексуални намеци и обиди или атакуваш с нож изображението му.
Съответно строго е и законодателството срещу богохулниците, които понякога получават дори смъртни присъди. Около 1800-та година обаче постепенно се налага схващането, че Бог, който е могъщ и вездесъщ, едва ли се обижда толкова лесно, колкото човекът. Нещо повече: редица теолози започват да твърдят, че богохулство е тъкмо да пазиш Бог от обидите и нападките - просто защото той е велик и несъизмерим с дребните хорица.
Дотогава обаче, в продължение на столетия, богохулните ругатни, клетви и подмятания са част от всекидневието на християните. Особено мъжете в кръчмата, по време на пиянство или игра на карти, често пъти се пъчат, мерят сили и си придават важност тъкмо с помощта на богохулни подмятания. Те изобщо нямат предвид Бог и светците, а само се опитват да направят впечатление и да печелят респект с пиперливите си богохулства.
Герд Швертхоф дава и един класически пример: когато през 1516 година испанската инквизиция съди някакъв човек, възкликнал по време на свада "Бог е едно нищо!", подсъдимият съвсем искрено обяснява, че изобщо не искал да отрича съществуването на Бог, тези думи просто се изплъзнали от устата му в пристъп на гняв. По онова време християнското правораздаване в повечето случаи прави разлика между подобни богохулства, възникнали под влияние на алкохола и емоциите, и редките случаи на същинско, премислено отричане или злословие по адрес на Бог.
"Моята" религия срещу "твоята" религия
Разбира се, богохулство масово се използва и за прокарване на ясни граници между религиите. Според християнските източници например върховният еврейски жрец Каяфа обявил за богохулник не другиго, а самия пророк Исус Христос и раздрал одеждата му, за да илюстрира думите си. Християните отвръщат на това обвинение: Мартин Лутер например твърди, че евреите са "зъл народ от богохулници", които посрамват името Христово и мислят Дева Мария за лека жена. Факт е, че евреите още от стари времена се подиграват на преданието за непорочното зачатие на Богородица. Християните пък си отмъщават с подигравателни и унизителни карикатури на "еврейските свине", в които често пъти се изобразяват сексуални сцени между хора и животни.
И до днес властващата религия в различни части на света укрепва позициите си включително и с помощта на закони срещу богохулството. В Пакистан например законът по принцип пази от богохулство всички вероизповедания, на практика обаче това важи само за исляма, а различните други религии са обект на какви ли не хули. В съвременния западен християнски свят проблемът с богохулството вече сякаш разделя не толкова вероизповеданията, колкото вярващите от невярващите хора. Различно е положението при мюсюлманите, за които има огромна разлика дали на хули е подложен пророкът Мохамед или пък Богородица. Те интерпретират богохулството по архаичен начин и го виждат като инструмент в сблъсъка между различните вероизповедания.
АГ, ТАЦ, ШпО, Щн, ФАЦ, А. Андреев, Редактор: Б. Узунова