Обама спечели убедително предварителните избори в щата Северна Каролина, докато съперничката му Хилари Клинтън успя с мъка да се наложи в Индиана. Но това не беше гласуване като всяко друго - това беше обратът. Никой повече не може да отнеме на Обама президентската кандидатура на демократите. Той спечели с голямо мнозинство, което не е изненадващо предвид големия дял на чернокожите гласоподаватели. Но той се представи много достойно и в Индиана, щата на белите работници.

Разбира се амбициозната Хилари няма да хвърли кърпата. Разбира се, че в оставащите до началото на юни шест рунда на предварителните избори тя ще продължи да залага на познатата си песен: "Аз съм боец, който никога не се отказва. Аз съж женският Робин Худ. Аз се боря на страната на американската работническа класа, потискана гадно от петролните концерни и глобализираната свободна търговия." Заедно с неуморния си мъж Бил и дъщеря си Челси, желязната Хилари ще продължи да обикаля, да говори, да агитира с широко отворени очи. Тя ще продължи да обърква обикновените хора с популистките си обещания, ще продължи да се зъби на свободната търговия и да възвестява почивка от данъка върху бензина, както и други глупости, обиждащи собствената й интелигентност.

Накратко: Хилари ще продължи да играе Хилари, жената, която никога не се отказва, която продължава сякаш нищо не се е случило; бившата Първа дама, която би искала със собственото си президентство да компенсира нараняванията, които Бил й нанесе по време на своето управление.

Хилари ще се бори докрай. Но днес тя вече знае, че е изгубила борбата. Обама увеличи преднината си от делегатски гласове. Той не може наистина да постигне абсолютно мнозинство, но и могъщите суперделегати не биха могли да го неутрализират, без да разцепят партията и да подарят изборната победа на републиканеца Джон Маккейн. Хилари може да спечели, само ако признае, че е изгубила срещу Обама. А той може да спечели срещу Маккейн, само ако Хилари го подкрепи. Например като вицепрезидентски кандидат.