Германски съд постанови забрана за връщане на бежанци в България. Там бежанците били "обречени на унизително отношение". Съдът признава, че и много българи водят труден живот, но ситуацията на бежанците била по-тежка.
Реклама
Административният съд в Хановер, провинция Долна Саксония, постанови забрана за връщане на бежанци от Германия обратно в България. Съдиите аргументираха решението си с "нечовешките условия и лошото отношение към търсещите закрила в България", което застрашавало нормалното им човешко съществуване. То не може да бъде обжалвано и е валидно "докато ситуацията в България не се промени коренно", уточни говорител на съда.
"Нечовешко отношение"
Отсъждането е по жалба на 19-годишен кюрд, който е язид. Преди време той получил убежище в България, но по-късно успял да стигне до Германия заедно със семейството си. В решението на съда в Хановер, постановено по бързата процедура, се казва, че търсещите закрила в България са застрашени от безпризорност, както и че те "фактически нямат достъп до трудовия пазар и не могат да ползват системата от социални помощи в страната". При тези обстоятелства връщането на въпросния бежанец в България би го обрекло на нечовешко и унизително отношение, аргументират се съдиите от Хановер.
Германският съд отхвърля аргумента в полза на връщането в България, привеждан от някои хора и институции, според който огромна част от българското население също живее при тежки условия. Според съдиите от Хановер, ситуацията на бежанците е още по-тежка, тъй като те нямат социални контакти, нито пък могат да разчитат на подкрепа от семейството или съседи.
Решението на съда в Хановер не означава, че Германия вече няма да може да връща бежанци обратно в България. То спира само екстрадирането на 19-годишния жалбоподател, но в бъдеще всички подобни случаи ще могат да се позовават на решението, взето от съдиите в Хановер.
Различни съдилища, различни решения
Преди една година друг германски съд - Административният съд в Саарлуис, провинция Саарланд - също постанови, че бежанците не могат да бъдат връщани в България, защото тя не е "сигурна трета страна". Делото тогава беше заведено от сирийска гражданка с отхърлена молба за убежище в Германия. Тъй като тя е преминала през България, според Дъблинското споразумение би трябвало да бъде върната обратно в страната, през която е влязла на територията на ЕС.
И още един съдебен прецедент съществува по темата за екстрадирането на бежанци обратно в България: в началото на декември 2016 Административният съд в Дюселдорф, провинция Северен Рейн-Вестфалия, постанови, че Германия може да връща сирийски бежанци в България, но само ако са здрави и работоспособни. Делото беше заведено от сирийско семейство, което германските власти искаха да върнат обратно в България. Тогава съдиите решиха, че и в България признатите за бежанци имат право на социални помощи и медицински услуги и няма основание да се смята, че България ще се отнася "нечовешки и унизително" към бежанците.
***
Припомняме Ви тази фотогалерия на Мария Илчева, която през август 2016 се срещна с бежанци в Гърция, България, Сърбия и Унгария и ги попита защо бягат:
Защо бягате?
Едни бягат от война. Други - от нищета и безизходица. Трети, защото "всички искат в Европа". По т.нар. Балкански маршрут все още преминават хиляди мигранти. М. Илчева разговаря с някои от тях и ги попита: "Защо бягате?".
Снимка: DW/M. Ilcheva
Ахмад, Винус и Роуз от Сирия
"От шест месеца живеем в Гърция, а Роуз се роди по време на бягството ни в Турция", разказват Ахмад и Винус от Сирия. Те са избягали от родното си село през декември 2015 година. Въздушните удари на руснаците разрушили къщата им близо до Латакия. Двамата са загубили всичко.
Снимка: DW/M. Ilcheva
Абдуламир от Ирак
Абдуламир е бежанец от над 10 години. Войната в Ирак го прогонва в Сирия, където става християнин. По-късно сирийският конфликт го принуждава да избяга в Турция. Там обаче Абдуламир многократно става жертва на атаки от страна на мюсюлмани. През февруари 2016 пристига в Гърция. "Малко преди гръцкия бряг един турски военен кораб се опита да потопи лодката ни. Бяхме уплашени до смърт", спомня си той.
Снимка: DW/M. Ilcheva
Фарман от Пакистан
"Вчера пристигнах в България. Дойдох през Турция. А крайната ми цел е Германия. Повечето са тръгнали натам", казва 18-годишният Фарман. "Германия е много хубава страна. Искам да работя там", обяснява младежът и добавя, че по професия е готвач.
Снимка: DW/M. Ilcheva
Вазим от Пакистан
"Сърбите вече няколко пъти ме връщат обратно в България. Но аз няма да се предам. Пак ще опитам, защото искам на всяка цена да стигна до Германия", разказва 28-годишният пакистанец Вазим (с бялата тениска), който е учител по компютърни технологии. В момента е настанен в бежанския център в Пъстрогор.
Снимка: DW/M. Ilcheva
Монголците от Пъстрогор
В бежанския лагер в южното българско село Пъстрогор са настанени само две семейства - и двете от Китай. И те са се запътили към Германия. "Ние сме от Шилин-Гол в китайската област Вътрешна Монголия. Монголци сме и китайците не спират да ни тормозят", разказват те.
Снимка: DW/M. Ilcheva
Али от Пакистан
Пътуването от Пакистан до Германия му струва 6 000 щатски долара. Засега 23-годишният Али (вляво) е успял да стигне само до България. "Искам да отида в Германия, защото трябва да издържам семейството си. Бих могъл да карам такси", казва той.
Снимка: DW/M. Ilcheva
Мохсен от Иран
"Аз съм християнин и мюсюлманите в този приют ме тормозят", разказва 22-годишният иранец Мохсен, който от няколко седмици е настанен в Пъстрогор. Той е анестезиолог и може да си представи да остане да живее в България. "Единственото, което искам в момента, е да ме преместят в друга стая - далеч от пакистанците и афганистанците."
Снимка: DW/M. Ilcheva
Пакистанецът, който моли да го върнат
"Please, Mister, please, deport. Pakistan." Този пакистанец (вдясно) умолява директора на приюта в Пъстрогор да го върне в родината му. Детето му се е разболяло тежко. "Пътуването до Европа беше грешка", признава той. Още няколко мъже от Афганистан молят да бъдат върнати по родните им места.
Снимка: DW/M. Ilcheva
Хорам от Пакистан
От две седмици Хорам е в бежанския лагер в сръбския град Суботица. Вече е предприемал опит да премине сръбско-унгарската граница. Безуспешно. "Унгарските полицаи ни нападнаха и ни удряха жестоко", разказва Хорам и показва двете рани на главата си. "Защо трябваше да ни бият? Не разбирам."
Снимка: DW/M. Ilcheva
Омар от Пакистан
Бягството на Омар започнало преди 11 месеца. Първоначално се опитал да мине през България, но там бил върнат обратно в Турция. Вторият опит - през Македония - бил успешен. Днес Омар е настанен в лагера в Суботица. "Моята цел е Италия. Там дават по-лесно бежански статут."
Снимка: DW/M. Ilcheva
Сириецът, който чака да свърши войната
"От две седмици съм тук и се надявам, че унгарците скоро ще ми позволят да подам молба за убежище", разказва този млад мъж от Сирия. Той живее в импровизирания лагер в Келебия на сръбско-унгарската граница. "Когато войната в Сирия свърши, искам да се върна обратно. Сирия е моята родина и аз искам да живея там. Обичам я повече от всичко."
Снимка: DW/M. Ilcheva
Афганистанецът с въпрос към Меркел
"Какво направи г-жа Меркел?", пита този млад афганистанец, който от няколко дни живее в палатка на граничния пункт Келебия до унгарската граница. "Миналата година тя ни покани, а сега затвори границите. Защо, г-жо Меркел?", пита младежът.