Не минава и ден, в който европeйските телевизионни канали да не предават кадри с крайно изтощени бежанци от Африка, успели да достигнат с риск на живота си до канарските острови. И почти всеки ден се съобщава за открити в бежанските лодки и кораби трупове. Всички тези хора бягат от мизерията в родината си с надежда за по-добър живот в благоденстваща Европа. Пристигнали там обаче те са гледани с пренебежение като ненужна тежест.

При това от години насам на европейските правителства им е ясно, че бежанският поток ще намалее само, ако условията на живот в съответните страни се подобрят. Този ,който има шансове за добър живот в родината си, никога не я напуска, за да рискува неясната съдба на нелегален имигрант. Точно това е целта на внесения в Общото събрание на ООН план за действие.

Става дума за равносметка на приложението на така наречената декларация от Брюксел и на плана за действие от 2001-ва до 20010- та година в 50-те най-бедни страни в света. Докладът на организацията за икономика и развитие към ООН е вече готов и той не дава основания за оптимизъм.

Въпреки всичките си обещания ЕС продължава да спонсорира селските си стопани с 55 милиарда евро годишно. По този начин аграрната продукция на развиващите се страни не може да стигне до европейския пазар. Нещо повече развиващите се страни внасят европейски селскостопански продукти, с които местните хора не могат да се конкурират.Към това се прибавя и фактът, че обещанието на западните държави да премахнат митническите такси и ограничения за внос за 50-те най-бедни страни, влизат в сила едва от 2008-ма година.

Организацията за икономика и развитие към ООН съобщава в доклада си, че в периода от 1999- 2004-та година помощта от богатите за бедните страни се е удвоила. Само че тук става дума предимно за опрощаване на дългове и спешна помощ, а не за финансиране например в инфраструктурата на бедните страни, което е крайно необходимо. За сведение: от средата на 90-те години инвестициите в инфраструктурата са намалели на половина.

Ето защо организацията за икономика и развитие към ООН настоява за повече директни инвестиции - обществени и частни. Знае се, че като цяло имигрантите от Африка, работещи легално или нелегално в Европа, пращат повече пари в родината си, отколкото официалната помощ за икономическо развитие, давана от правителствата на богатите държави.

Остава все пак надеждата, че въпреки всички военни конфликти и кризи, чието разрешение стои на дневен ред, генералното събрание на ООН все пак ще намери изход и от проблема с боксуващата икономическа взаимопомощ. В противен случай глобалната имигрантска криза е неизбежна.