Интервюто с турския писател Барбарос Алтуг е поместено на страниците на на "Франкфуртер Алгемайне Зонтагсцайтунг". Публикуваме го тук с известни съкращения.

Г-н Алтуг, има ли изобщо в Турция млади и либерално настроени хора, които искат да останат в страната?

Алтуг: Повечето се опитват да се махнат. Наскоро един приятел ми разказа, че 90% от абсолвентите на частните гимназии в Турция - а това са най-добрите училища в страната - кандидатстват за следване в чужбина. Допреди няколко години нещата стояха другояче. Показателен е и този факт: курсовете по немски и френски език към Гьоте институт и Институт франсес са препълнени. Само че не всеки млад турчин, който иска да учи в чужбина, може да си позволи тази стъпка. Следването в чужбина е непосилно дори за представителите на средната класа. Да не говорим за кюрдите - за тях това е направо невъзможно.

Но Турция напускат и все повече интелектуалци, които вече имат изградена кариера. Стига, естествено, да не са им отнели паспорта. Вие самият живеете в момента в Париж.

Алтуг: Да, списъкът е дълъг: режисьори, журналисти, дизайнери, научни работници. Интелектуалците масово напускат Турция. Когато едно време излизах с приятели, се събирахме по 20 души. А когато сега си отида в Истанбул, на масата сме само трима. Мои приятели живеят в Гърция, в САЩ, в Англия. Един приятел току-що се премести в Хърватия, а друг - в Париж.

И след военния преврат през 1980 година много интелектуалци напуснаха Турция. Има ли прилики между тогава и днес?

Алтуг: Хората не бягат заради опита за военен преврат от миналата година. Причината за тяхното бягство е цивилният преврат, който тече вече от години. От 15 години ни управлява правителство на Партията на справедливостта и развитието. Под това управление страната се промени драстично - прави се всичко възможно да се спре плурализирането на обществото, да се върне времето назад. А чрез референдума бе разчистен пътят за конституционна промяна, която прави прогонването на това правителство едва ли не невъзможно. Младите хора, които сега напускат страната, просто вече не таят никакви надежди. Другояче стояха нещата при онези турци, които избягаха през 1980. По онова време Турция вече беше преживяла няколко военни преврата и хората от опит знаеха, че след няколко години всичко ще се нормализира. Тоест, бяха наясно, че един ден ще се върнат. Докато днес хората бягат завинаги.  

Масовото бягство на хора със знания и умения несъмнено ще забави развитието на Турция. Не плаща ли турското правителство твърде висока цена?

Алтуг: Очевидно са готови да я платят. Протестите в парка Гези през 2013 не бяха просто бунт заради изсичането на дървета - това беше протест срещу ограничаването на личните свободи. Властимащите не искат младото поколение да мисли и действа свободно, не искат промяна. Социологически допитвания, проведени след референдума, показаха, че за промяната в конституцията са гласували предимно по-ниско образованите турци. Защо му е тогава на Ердоган да поддържа или дори да вдига нивото на образованието в страната? Та това би му донесло само загуба на гласове. Според мирогледа на правителството, добро образование е само това, което е придобито в някое от религиозните училища. А в момента те никнат като гъби след дъжд. В Турция има един израз: Или обичаш родината си, или я напускаш. И правителството действа точно в този смисъл - то определя как трябва да изглежда любовта към родината, а който не споделя неговите представи, трябва просто да си ходи.

А може ли да се твърди, че през тези 15 години, откакто е на власт партията на Ердоган, се стигна до един вид "ердоганизиране" на турското общество?

Алтуг: Да. И това няма как да се промени за един ден, дори и да се появи някой сериозен политически съперник. Начинът на общуване между хората вече е съвсем друг. Тонът много загрубя.

И културният ландшафт в страната става все по-еднообразен. Подпомагат се само онези дейности, които се харесват на правителството.

Алтуг: Да, в Истанбул вече няма опера, защото Ердоган и неговите хора не обичат операта и балета. След протестите в парка Гези операта просто беше затворена. Говори се, че сградата, която днес вече е порутена, ще бъде съборена, а на нейно място ще бъде построена джамия. Преди в Истанбул имаше богата театрална и концертна сцена. Но и тя беше силно свита.

Много от младите турци не са виждали друг начело на Турция, освен Ердоган. И както изглежда, това скоро няма да се промени. В състояние ли са изобщо тези хора да си представят една друга Турция?

Алтуг: За щастие младите хора се социализират и покрай семейството си. А много турски семейства все още поддържат старите ценности. Майките и бащите не са забравили, че едно време Турция беше поела по един много добър път. Колективната памет не може да бъде заличена за 15 години. На това не е способна дори партията на Ердоган. Аз самият все още тая надежда. Но за да се случи някакъв съществен обрат, опозиционните партии трябва най-сетне да се променят - само така те могат да станат привлекателни за младите и добре образовани поколения. Хората от тези поколения виждат, че повечето страни в Европа стават все по-открити. Париж и Берлин имаха хомосексуални кметове. В Турция обаче дори и най-голямата опозиционна партия не е в състояние да номинира някой хомосексуален кандидат или пък активист от протестите в парка Гези. Всички са се вкопчили във властта си - и толкова. И ако човек се вгледа по-внимателно, бързо ще установи, че опозиционните партии малко или много са станали част от системата на управляващата партия. А на младите хора определено им писна от нея.

Барбарос Алтуг е роден и израснал в Турция. От няколко години живее в Париж. През 1999 основава първата литературна агенция в Турция, а през 2014 излиза книгата му "Тук ни е добре", в която става дума за попарените надежди след протестите в Гези.

*Заглавието е на "Франкфуртер Алгемайне Зонтагсцайтунг"