Едно от обвиненията на демонстрантите срещу Мубарак беше, че си сътрудничил прекалено тясно с Израел и изобщо, че бил "предател" на арабската кауза. Нищо чудно, че в сегашната предизборна кампания, при която почти всички политически групи се опитват да набират точки с антиизраелски лозунги, египетският апарат за сигурност също няма особен интерес от запазване на статуквото. Отварянето на границата към Ивицата Газа и разхлабването на контролните мерки в Синайския полуостров бяха логичният резултат. С тежки последствия за Израел.

Край на спокойствието

След подписването на мирния договор между Египет и Израел през 1979 година египетската граница стана най-спокойната от израелските граници. Тя си остава и до днес най-слабо укрепената. Предвид слабо населените области от двете страни, изглеждаше, че повече не е и необходимо.

Но сега картината се промени. Защото екстремистите от Ивицата Газа се възползват от новите възможности за свободно движение в Синай. Така този отчасти планински и пустинен регион се превръща в оперативна база за елементи на Ал Кайда, както и за палестински терористични групи.

Отговорността на Кайро

Тъй като Египет не може да овладее положението по друг начин, Израел се съгласи на демилитаризирания Синайски полуостров да бъдат разположени повече египетски войници, отколкото допуска мирният договор. Въпросът обаче е дали египетските сили за сигурност имат наистина готовност да прочистят Синай от терористите. Ако Мюсюлманското братство спечели изборите през ноември, което в момента изглежда доста възможно, то бъдещото правителство ще има още по-малко желание да внесе ред в Синай. Така най-спокойната досега граница на Израел ще стане най-опасната.

Египет, както всяка друга държава по света, е длъжен да не допусне територията му да бъде използвана за терористични нападения. Крайно време е и някои европейски политици да премислят нереалистичните си искания за вдигане на израелската блокада на Ивицата Газа. Защото колкото по-пропусклива стане границата на Ивицата Газа, толкова по-лесно ще бъде за терористите да проливат кръв, както сега в Ейлат.