Само за няколко години броят на салафитите в Германия се е утроил. Днес Службата за защита на конституцията (това е германското контраразузнаване) смята, че те са около 6300 и оценява като особено тревожен именно бързия ръст. Според шефа на тази служба Ханс-Георг Маасен най-малко 450 от тях участват или са участвали в сраженията в Сирия и в Ирак, като цифрата вероятно е в пъти по-висока.

Десетина германски салафити са извършили самоубийствени атентати извън територията на Германия, а около 150 души са се завърнали в страната след джихадистките си екскурзии в Близкия Изток. Фактът е, че в Германия вече се опасяват от ислямски тероризъм и вътре в страната. Вярно, паника още няма, но полицията и контраразунаването очевидно вече виждат такава опасност и по всяка вероятност разиграват възможни сценарии.

Води се следствие срещу 200 души, за които се предполага, че имат връзки с терористичната организация „Ислямска държава”, обсъждат се и промени в законодателството. Например – как да се попречи на потенциални джихадисти да напускат страната, за да се бият в Сирия или Ирак. И обратното: възможно ли е да се отнема германският паспорт на доказани салафити, които да бъдат екстрадирани? Предвиждат се и много по-строги проверки на джамиите, ислямските училища и ислямските дружества. Във Франкфурт на Майн вече работи първото бюро за консултации и превенция срещу опасността, която създават салафитите.

Източникът на агресията

Не се ли стигне обаче до корена на явлението, мерките ще си останат повърхностни и половинчати. Шефът на контраразузнаването Маасен описа целевата група на салафитите с четири букви „М” (на български стават дори пет м-та): млади мъже, мюсюлмани, мигрантски деца, мъчно детство. И действително, тези често пъти невръстни джихадисти са второ, дори трето поколение в Германия, но се чувстват в изолация. Смятат, че родителите им от една страна незаслужено вегетират в периферията на обществото, от друга обаче непростимо са загърбили религията и народа си. В повечето случаи това са млади хора с лошо образование и без перспектива за бъдещето, които в същото време се стремят, но не могат да се доберат до лъскавите идоли на консумативното общество и тъкмо поради това ги зачеркват заедно с всички ценности на западния свят.

В някакъв смисъл роля играят дори... хормоните. Ислямската религия налага на тези млади хора множество ограничения /например забраната за предбрачен секс/, а това натрупва агресивен потенциал, който все някъде трябва да се разтовари. Не случайно те отиват да се бият, при това с вярата, че в рая ги чакат прословутите десетки девственици. Този механизъм отчасти действа и при неонацистите и футболните хулигани, които в протеста си срещу ислямистите често прекрачват границата на позволеното от закона: при тях има същото това освобождаване на излишен тестостерон, на хаотична агресия.

Но как ли може да се реши проблемът? Европа не е в състояние нито да прогони всички мюсюлмани и да се капсулира, нито пък да им наложи своите ценности. Ситуацията изглежда почти безизходна. Да, мнозинството мюсюлмани са миролюбиви, но те са длъжни да го докажат, и то веднага. Само с тяхна помощ – и най-вече те самите могат да се справят с това зло. Техните религиозни лидери най-после трябва да осъзнаят, че ако не заклеймят главорезите и терористите, ако не се пречистят от тях, накрая ще изпатят всички мюсюлмани.

(Съвместно с предаването "Светът е седем" на БНТ)