Става дума за два законопроекта за изменение на Закона за вероизповеданията, внесени още през май. Според автора на анализа, и двата са внесени от ГЕРБ, БСП и ДПС, но всъщност единият беше внесен от депутати на „Обединени патриоти". В статията се твърди, че приемането на законопроектите е много вероятно, доколкото ГЕРБ, БСП и ДПС заедно разполагат с 201 гласа в парламента. Извън парламента обаче законопроектите бяха единодушно разкритикувани, пише Рафаел Райтхофер и продължава:

„Така например апостолическият екзарх, епископ Христо Пройков, смята законодателната инициатива за „неуместна и опасна", дори за „дискриминираща". Подобно е становището и на Съюза на евангелистите, чиито представители твърдят, че двата законопроекта са предизвикали „буря от протести сред всички религиозни общности в страната". От този съюз предупреждават още, че законопроектите „ограничават религиозните права и религиозните свободи на църквите, вероизповеданията и религиозните организации в нашата страна".

За какво всъщност става дума? Сред многобройните нови уредби на очи се набиват най-вече две. Първо: за малките религиозни общности се затруднява практикуването на техните вероизповедания. И второ: за чужденци става трудно да извършват религиозна дейност в България. Тези две промени засягат най-вече католиците и евангелистите в страната, чиито общности обхващат по-малко от процент от населението и много често разчитат на чуждестранни духовници.

Рестриктивни изисквания

Според законопроекта, само онези религиозни общности, чиито последователи са поне един процент от населението, имат право на държавно подпомагане – а в България на това условие отговарят единствено православните и мюсюлманите. И пак само те имат право да поддържат духовни училища, пише в законопроекта.

Освен това единствено хора с български паспорт ще могат да практикуват като духовници или пък да работят в други области, свързани с религиозните общности – едно изискване, което според виенския специалист по религиозно право Рихард Поц противоречи на правото на ЕС. Поц констатира, че в много страни е налице „тенденция да се приемат рестриктивни закони за вероизповеданията", но българският закон бил „особено драстичен". И още едно ограничение: богослуженията (законът ги нарича „публични религиозни действия") могат да се извършват единствено в специално регистрирани за целта сгради. „Това със сигурност е противоконституционно и няма да издържи в Страсбург (в Европейския съд за човешките права – бел. ред.)", казва Поц.

Ограниченията за практикуване на религия ще засегнат както частни черкви, така и неофициални джамии. Поц, който се е занимавал и с православно църковно право, вижда главно два мотива за затягането на религиозното законодателство в някои източноевропейски страни. То е насочено от една страна към „закрила на традиционните религии", а другият мотив е свързан с „опасенията от чуждо проникване, като се имат предвид най-вече мюсюлманите, ислямът". Факт е, че във валидната сега версия на Закона за вероизповеданията пише: „Традиционната религия в България е Православието." Независимо от това законът гарантира на всички правото на свободна съвест и религиозна свобода и изразява уважение към християнството, юдейството, исляма и други религии.

Да се ограничи влиянието на политическия ислям

В България забраната на задграничното финансиране на религиозните общности се отнася преди всичко до политическия ислям. Тук трябва да имаме предвид, че близо осем процента от българите са мюсюлмани, а България граничи с Турция и е била част от Османската империя. Близко до ума е, че Ердогановата „Партия на справедливостта и развитието", която – както е известно – провежда политика с империалистически елементи, а може би и някои други групировки, желаят да въздействат върху българските мюсюлмани. И е разбираемо, че българската държава иска да ограничи тези опити. В Австрия също има забрана за чуждестранно финансиране на религиозни общности, но тя се отнася единствено до мюсюлманската общност – една разпоредба, която е спорна на фона на конституционния принцип за равнопоставеност (…).

Екзарх Христо Пройков казва: „Законопроектът по тъжен начин напомня на комунистическото минало, за което вярвахме, че никога повече няма да се завърне". Рихард Поц разбира тази критика. (…) Той казва: „В някои държави от бившия Източен блок определено има връщане назад. Има обаче съществена разлика между онези държави, които са част от ЕС и са обвързани с европейското право, и Русия например." Според експерта, зад законопроекта се крият „дефанзивни мотиви, произтичащи от страх". „В България се събират два фактора: тревогата от външно въздействия върху българския ислям и опасенията от западни влияния - желанието да се опази Православието, точно както в Русия", казва Рихард Поц пред „Про-Медиенмагацин".