Жълтите издания са популистки, натрапчиви, безпощадни, но те са и неразделна част от демокрацията, смята Матиас Хайне. Според него страни без жълта преса бързо се потопят в оловно мълчание - като Беларус или Северна Корея.

Често булевардните медии са първата стъпка към четенето на по-сериозни вестници. Там, където такива издания липсват, както във Франция или Испания, общият тираж на печатните медии е по-нисък. И то не само, защото изисканата преса привлича по-малко читатели от булевардната. Просто без жълтите издания много хора нямат шанс да се подготвят за четенето на по-качествени вестници. И още: все пак е по-добре цял живот да четеш един булеварден вестник, отколкото да не четеш никакъв.

По булеварда на демокрацията

Критиките на интелигенцията срещу булевардните медии описват свят, в който по-елементарно мислещата част от гражданите ще е лишена от достъп до много информации. Но демокрациите имат нужда от жълтата преса и поради това, че тя е егалитарна, макар и по един гаменски начин.

В Германия възходът на таблоида "Билд" и на новите политически движения през 60-те години на миналия век са двете страни на един и същ медал. Дотогава една сравнително малобройна каста държеше здраво монопола върху тълкуването на обществения живот и политиката. И дори в определени случаи решаваше да държи масовия човек далеч от определени информации и "неудобни" обяснения.

Диктаторите не обичат жълтото

Не случайно изобретатели на булевардната преса са класически демокрации като Англия и САЩ, а не примерно Русия или Китай. Интересът към кирливите ризи на привилегированите никак не се връзва с параноята на диктаторските режими. След края на комунизма в Източния блок като гъби след дъжд изникнаха хиляди булевардни вестници. Често писанията им са отблъскващи, а животът им - съвсем кратък. Но без такива вестници не може да има свобода на мненията.