Социолозите вече говорят за САЩ като за олигархия, без, разбира се, да влагат оценъчен елемент в това понятие. Заключението им всъщност е напълно логично. Да си припомним, как дълго време в Америка беше едва ли не табу да се говори за слоеве и класи: та нали почти всички американци се определяха като "middle class". Само че в тази предизборна година вече се говори не просто за свърхбогати, а и за съществуването на олигархични структури. 

Елит и олигархия

"Олигархия" според Аристотел е не просто господството на някакво елитно малцинство, а такова господство, при което това малцинство превръща във власт огромни материални ресурси. Стъпвайки върху тази класическа дефиниция политологът Джефри Уинтър припомня важното различие между елити и олигархии: елити има навсякъде - без непременно да са заможни те заемат постове, в които е съсредоточена власт. Не навсякъде обаче има олигархии - в бившия Съветски съюз например имаше елити, но за разлика от положението в днешна Русия нямаше олигархии.

Ето защо, според Уинтър, известният "железен закон на олигархията" е всъщност законът на елитите. Всяка организация създава елити - но не и олигархии. Законът на олигархията се състои всъщност в това, че главната й цел е да защитава своята собственост.

На практика отдавна е доказано, че политическата система в САЩ почти не откликва на първостепенните нужди на по-бедните слоеве. Уинтърс сочи, че политически релевантната разделителна линия минава не между единия процент на свръхбогатите и останалите 99 на сто от населението, а в рамките на въпросния един процент. Близо 3 милиона американци съставят единия процент и те притежават средно сто пъти по-голяма власт, отколкото останалите 99 % американци. Още по-голяма власт съсредоточават в ръцете си 400-те най-богати американци: съотношението е съпоставимо с това между сенатора и роба в древния Рим.

Формална демокрация за обикновените граждани?

Но как така свръхбогатите са се сдобили с такава власт? Та нали те не заемат политически постове? Отговорът е лесен: те упражняват влияние върху Конгреса чрез лобисти и наемат безбожно скъпи адвокати, икономисти и данъчни съветници, които неуморно се трудят за това, разликата между номиналната и реалната данъчна ставка за олигарсите да е колкото се може по-голяма. Конспиративна теория ли е това, популистка пропаганда срещу плутокрацията или просто връщане към лошите стари времена, когато Западът беше упрекван, че предлагал на гражданите само "формална демокрация"?

Все още живеем в демокрации. "Гражданска олигархия", при която за защита на собствеността си олигарсите се осланят на правовата държава, е възможна и в рамките на демократичното общество.

АГ, ДПА, ЗЦ, Б. Рачева/Редактор: Е. Лилов