Каква е днешната китайска действителност?

Цзян Ксау е влиятелен човек. Той е заместник-председател на Китайския олимпийски комитет. Когато през март олимпийският факел бе съпътстван навсякъде на Запад от протести, той заяви, че Олимпиадата била чисто спортно начинание и не бивало да се бърка с политиката. Преди седем години Цзян обеща, че медиите щели да имат пълна свобода на действие в Китай. Пол Стайгър от американския Комитет за защита на журналистите познава добре китайската медийна политика. Ето как обобщава той някогашните обещания на Пекин:

"Уверенията на МОК и на китайската страна бяха съвсем ясни: в навечерието и в продължение на целите игри ще бъдат отменени всякакви медийни ограничения."

И наистина контролът бе смекчен, но само за чуждестранните журналисти

От 1 януари миналата година те могат да работят навсякъде в Китай. Това облекчи значително работата им. Въпреки това равносметката на работещата в Пекин като свободен кореспондент Джослин Форд е критична:

"През миналата година свободата на чуждестранните журналисти бе нарушена в 180 случая. Някои колеги бяха малтретирани. На много китайци бе попречено да дават интервюта. Така че за безпроблемна работа на журналистите в Китай не може и дума да става."

Намесата стана съвсем очевидна по време на събитията в Тибет през март

за нула време от там бяха изгонени всички чуждестранни журналисти. Излишно е да се добави, че те са в несравнимо по-добро положение от китийските си колеги - както обяснява Цзян Ю от китайския ПЕН клуб:

"За китайските журналисти стана още по-лошо. Те могат да пишат само според нормите, спуснати от пропагандния отдел на партията. Колкото повече наближава Олимпиадата, толкова по-лошо става положението. Някои колеги загубват работата си, други биват затваряни, трети изправяни пред съд."