През 1940-а година Олимпийските игри в Токио не се състояха. След нападението срещу Китай мнозина в чужбина не приемаха Япония като домакин. И през 1938-а година Токио се отказа заради собствените си интереси. Пропуснатите игри, както бяха наречени, напомнят за едно не особено славно минало и в Япония избягват да ги споменават.

Олимпийските игри от 1964-а година в Токио стават първите в Азия и връщат демократизирана Япония в кръга на международно признатите държави. От прецизните измервания на постиженията по стадионите до високоскоростния влак „Шикансен“ Япония демонстрира най-модерна техника и превръща столицата в истински модерен мегаполис. През1964-а година Токио позволява на света да предвкуси това, което впоследствие бива наречено „азиатският век“.

Игри без блясък

С каква ли значимост ще се сдобият сегашните Олимпийски игри, отпаднали преди година заради пандемията? Те се възприемаха като символ и като импулс, т.е. една втора 1964-а. Правителството искаше да покаже на света, че Япония се е справила с десетилетията на дефлация и с възстановяването след ужасяващото земетресение и наводнение от 2011-а година, въпреки ядрената руина във Фукушима. Но от тези планове не остана много – нито в икономически, нито в човешки план. Стотиците хиляди гости и туристи със съответните покупателни способности така и няма да напълнят улиците на столицата. Без зрители и при строги мерки срещу коронавируса игрите отсега са загубили блясъка си – още преди първите спортисти да са започнали да се борят за медали.

Сигурно има достатъчно суперлативи, които все още биха могли да стоплят сърцата на японските политици. Председателят на Международния олимпийски комитет Томас Бах похвали игрите като най-добре подготвените за всички времена. Токио ще стане първият азиатски град, в който олимпийски игри се провеждат за втори път, а и те ще бъдат първите, които са били отложени. Също така са първите, които се организират насред пандемия.

Премерен риск, но страховете остават

Тези рекорди звучат доста причудливо. И не могат да прикрият това, че Япония и организаторите на игрите са поели един пресметнат риск. Интензивният контрол, тестовете и имунизациите на повечето участници в олимпийските игри би трябвало да попречат международното спортно събитие да се превърне в провал в борбата с коронавируса. Но рискът и страховете на населението остават.

Много японци си задават въпроса за смисъла на игрите – защо трябва да се правят. Заради спортистите, гласи стандартният отговор. Обаче всичко това става на фона на разпространението на Делта мутацията и на забавянето на ваксинациите в Япония. Дали не е заради финансите на МОК и за рекламните приходи на американските телевизии? Или пък е за стимулиране на местната икономика? Импулсът, който би могъл да се получи чрез строителството на нови стадиони и хотели е отминал, а без зрители и туристи няма как да се навакса. Да не е за зрителите, които няма как да дойдат на стадионите? Или като символ, че човечеството заедно може да се пребори с вируса? От поставянето на тези въпроси следва, че отговорите им не са положителни.

Успешните игри изглеждат другояче

Японското правителство и МОК наложиха провеждането на Олимпийските игри в Токио, без да се вслушат в грижите на гражданите. А това вреди на имиджа на олимпийското движение в Япония повече, отколкото би навредила отмяната на игрите заради коронавируса. През есента в Япония предстоят парламентарни избори. И правителството със сигурност ще усети недоволството поради игрите, независимо дали те ще станат фактор за увеличаване на заразите или не. Но опозицията е слаба и позициите на министър-председателя Йошихиде Суга още не изглеждат застрашени.

Успешните олимпийски игри предполагат включване и на населението, което да се въодушевява от спектакъла. А в рамките не волята игрите да се спасят на всяка цена въпреки коронавируса, това остана на по-заден план. Ще има нужда от много зрелищни успехи на японските атлети, за да се навакса този пропуск.