Коментар на Георги Папакочев:

Видимо стреснати от случващото се с реакторите край Фукушима, защитници и противници на ядрената енергетика в България подновиха медийното си замерване с аргументи „за” и „против” строежа на АЕЦ Белене. В хода на словесната врява се разбра, че след направената реконструкция реакторното отделение в електроцентралата в Козлодуй вече можело да издържи на земен трус от 9-ти, а машинната зала - от 8-ми магнитуд по Рихтер, и то при положение, че досега най-силното земетресение във Вранча било с магнитуд 7.5 по същата скала.

Антиземетръсната защита на бъдещата руско-българска централа край Белене щяла да бъде дори по-висока, поискани са вече и допълнителни гаранции за поръчания от Русия реактор. С други думи, при трус, подобен на японския от 11 март тази година, двете български атомни електроцентрали не само няма да аварират и да предизвикат радиоактивно замърсяване на Балканите и в Европа, но ще продължат да произвеждат ударно своите хиляди мегаватове електроенергия. За кого обаче?

След сеизмичния кадрил

Известно е, че мощта на много големите и изключително силни земетресения е с магнитуд между 7 и 10 по Рихтер. В началото на годината правителството прие Национален план за защита при бедствия, в който е отчетено, че: България се намира в район с висока сеизмична активност и земетресенията са сред първите причини, които могат да предизвикат бедствени ситуации; при земетръс по-силен от 7 степен по скалата на Медведев-Шпонхоер-Карник /това е магнитуд около 6 по Рихтер/ 98 на сто от територията на страната ще бъде засегната, като при силен трус ще бъдат разрушени над 26 на сто от сградите на нея.

A ако бъдат разрушени стените на язовир „Искър”, „Батак”, „Тракиец”, „Огоста” и „Тополница”, ще бъдат заляти 910 квадратни километра територия и почти половин милион човека; над 350 по-големи предприятия от металургичната, химическата и текстилната промишленост при авария биха отделили опасни вещества, замърсяването с които ще застраши 85 големи населени места, обитавани от близо 4 милиона българи.

Ядрени спомени от бъдещето

Въпреки уверенията на министъра на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев и на главния архитект на София Петър Диков, че сградите в страната и столицата щели да издържат на трус от 7.5 магнитуд по Рихтер, дори неопитен наблюдател с очите си може да види градените самодейно и по сиромашки из села и градчета къщи, които при по-силно разлюляване неизбежно ще затиснат собствениците си, да забележи безконтролно „изкормените” за магазинчета и търговски площи сравнително по-нови постройки в София и големите градове, да потръпне при вида на занемарените повече от половин век панелки с ръждясала арматура и некачествени заварки.

Да не говорим за новите строителни „бижута” по Черноморието, градени с плажен пясък и варовикови камъни или за новите кооперации край градове като Пловдив например, за които специалисти твърдят, че при трус от 5-6 магнитуд по Рихтер ще се сринат като колода карти.

И какво се получава, ако непредсказуемата природа разлюлее силно и България? Развалини, наводнения, отровни вещества във въздуха, а край Дунава - две модерни ядрени електроцентрали, които ще продължават бодро да бълват евтин и много, много ток. Под аплодисментите на цял свят за отговорните и всеотдайни българи, вложили чрез Русия последните средства на бедната си държавица за прословутите енергийна сигурност и ядрена безопасност. Звучи трогателно мило, само дето едва ли от тях ще е останал някой, който да приема овациите. Затова, опазил Бог от подобен сценарий! Наистина, опазил Бог!

Автор: Георги Папакочев, Редактор: Александър Андреев