Страх, паника, срив - от тази седмица подобни думи отново станаха актуални на финансовите пазари. Само за ден руската рубла изгуби до 20 процента от стойността си. Сходен срив изживяха и московските борси. Вълненията можеха да се усетят дори в страни като Индия, Бразилия и Турция - обменните курсове се разместиха и там.

Опасенията от нова криза обхванаха света. Какво би станало, ако руската драма се разпростре и върху други държави? Какво би станало, ако цените на нефта продължат да спадат все тъй рязко, а стойността на долара продължи да расте? И какво би станало, ако на власт в Гърция дойдат неподходящите хора? Става дума за опасна комбинация от различни кризи, които в момента безпокоят и ще продължат да държат в напрежение финансовите пазари.

"Инвеститорите са изпаднали в пълна несигурност", казва германският икономист Томас Майер. "И се опитват да избегнат всеки евентуален риск. Опасността от голяма криза съществува." Други експерти са по-сдържани. Икономистът Щефан Билмайер също има известни опасения, но подчертава, че налице са и някои положителни фактори като стабилните икономики на Германия и Съединените щати, както и ниските лихви. "Вероятността от по-големи катаклизми е нараснала, но все още е далеч под 50 процента."

Вложителите обаче вече действат - изтеглят парите си от рисковите инвестиции и ги прехвърлят в американски или германски държавни облигации. Лихвите по тях са ниски, а това, че вложителите се насочват към тях, е ясен кризисен сигнал.

Колко още може да се влошат нещата, зависи най-вече от това как ще се развият четирите големи кризисни фактора, които в момента са в центъра на вниманието на финансовите инвеститори:

Цената на нефта

Шокът от цените на нефта предизвика началото на актуалните вълнения. Миналата година цената на суровия петрол намаля почти наполовина - така, както не се е случвало от икономическата криза през 2008 година. Вносителите на горива като Германия печелят от ниските цени, само че износителите страдат - най-вече тези, които са силно зависими от продажбите на своите горива. Сред тях е Русия, но и държави като Иран и Венецуела.

Ако цената на нефта продължи да пада, ще възникне опасност от верижна реакция на другите пазари: петролните фирми няма да могат да обслужват дълговете си и инвеститорите ще трябва да изтеглят парите си от другаде, за да могат да покрият загубите си в петролния бизнес.

Руската драма с рублата

Спадащата цена на нефта засегна Русия особено много. Към това се добавят санкциите на ЕС и САЩ. Двата фактора заедно сериозно разклатиха доверието на инвеститорите в руската икономика: те масово започнаха да изтеглят капиталите си от страната. Съответно рязък бе сривът на рублата. Московската Централна банка се бори с кризата, изкупувайки рубли с валутните си резерви, благодарение на което постига краткосрочна стабилизация на руските пари. Но не е сигурно, че сривът ще може да бъде спрян трайно. Руските валутни запаси са големи, но не са неограничени. На финансовите пазари вече се правят предположения, че за да може да стабилизира рублата, Централната банка ще трябва да посегне и на част от златните си резерви.

Независимо дали става дума за руски фирми, които имат дългове във валута, или за европейски фирми и банки, които работят в Русия - всички те губят от руската криза. Освен това има опасности за други бързоразвиващи се страни като Турция, Бразилия и Индия, където също се забелязва спад на курса на местната валута и това кара инвеститорите да изтеглят парите си.

"Възможният срив на руската икономика съществува като заплаха", казва шефът на мюнхенския институт Ифо Ханс-Вернер Зин. "Макар че някои хардлайнери на Запад ще видят така надеждите си сбъднати, сривът ще е проблематичен за политическата и икономическата стабилност на Европа."

Доларът става все по-силен

Колкото слаби са валутите на бързоразвиващите се страни , толкова силен е доларът в момента. Дори и по отношение на еврото той повиши стойността си с почти 10 процента за последните шест месеца. Очакванията на експертите са, че тази тенденция ще продължи през 2015 година.

Базата за това е паричната политика на американската емисионна банка Фед (Федералният резерв). Докато Европа все още е в криза, икономиката отвъд океана отново расте стремително. Затова шефката на Фед Джанет Йелън реши да започне бавно увеличение на досегашните почти нулеви лихви, което увеличава привлекателността на вложенията в долари.

Това, че лихвите в САЩ растат, е всъщност само едно нормализиране. Но не е добра новина за бързоразвиващите се страни - техните задължения са предимно в долари. И ако доларът поскъпне, дълговото им бреме ще се увеличи.

Гърция си играе с огъня

В края на годината и еврозоната може да допринесе за вълненията на финансовите пазари - причината за това ще е отново Гърция. Там всъщност само трябва да бъде избран президент; премиерът Самарас е предложил за този пост бившия еврокомисар Ставрос Димас. Но Димас вече пропадна при първия тур на гласуването в парламента, остават още два тура.

Ако обаче и при третия опит, на 29 декември той претърпи неуспех, съгласно конституцията ще трябва да се проведат нови избори - а според допитванията, на тях крайно лявата партия Сириза има големи шансове. Тя отхвърля спасителната политика на ЕС и МВФ и вероятно ще прекрати преговорите за отпускане на по-нататъшни помощи за Гърция.

Икономистите са разтревожени. "Ако и на третия тур не бъде избран нов президент, ще се стигне до криза на гръцките държавни книжа на капиталовите пазари", казва Ханс-Вернер Зин. Пазарите са обезпокоени от перспективата, че при победа на Сириза нейният лидер Алексис Ципрас ще настои част от дълговете на Гърция да бъдат опростени.