Преди година и половина руският президент Владимир Путин прокламира в Сочи на Черно море своята външна политика. На билборд зад гърба му можеше да се прочете лайтмотивът на тази външна политика: "Световният ред - по нови правила или игра без правила?"

Путин отговори недвусмислено на този въпрос: Русия иска да определя новите правила в световния ред на равна нога със САЩ. Към това спада и правото на Русия да определя външнополитическата ориентация на страните между своите граници и НАТО. А завладяването на полуостров Крим през март 2014 година показа, че Русия е готова да използва военни средства и да променя граници. През 2015 година именно от черноморския полуостров Крим потеглиха и корабите за подготовка на военната операция в Сирия. А това, че тя се оказа ефективна, само още веднъж показва, че Москва иска да промени сегашното статукво в областта на политиката по сигурността. И НАТО трябва да даде решителен и дългосрочен отговор на това.

Въпреки че Русия и НАТО са конкуренти и почти нямат допирни точки в интерпретацията на събитията, те имат и общ интерес: и двете страни не желаят да се стига до директна конфронтация. Свидетелство за това е и априлската среща на съвета НАТО-Русия - първата от средата на 2014 година насам. Същевременно НАТО се връща към тактиката за възпиране. Или както казва литовският външен министър Линас Линкевичус: "Русия може да бъде респектирана само с военно присъствие".

Тактика на взаимното възпиране

На срещата си на върха през юли във Варшава, НАТО ще вземе решение за засилване на военното си присъствие в източноевропейските страни-членки на Алианса. Подготвя се изпращането на танкова бригада в региона. И тъй като за тази част се предвижда ротация между отделните държави в региона, НАТО смята, че решението не противоречи на основополагащия акт НАТО-Русия от 1997 година. В него се казва, че в държавите от бившия съветски блок "не могат да бъдат разполагани дълготрайно допълнителни бойни подразделения, а само подкрепления за отбрана или в случай на заплаха от агресия." Или пък за нуждите на миротворчески мисии.

Русия обаче смята, че това е в нарушение на споразумението и вече обяви, че ще увеличи бойната си мощ по западната и южната си граници.

Натовски Черноморски флот?

Москва реагира остро на предложението на Румъния за създаване на черноморски флот на НАТО в Черно море. Русия смята Черноморието за своя привилегирована зона на влияние - не само защото граничи с него. Черно море е врата и към Средиземноморието, затова то е важно и за осъществяването на руската близкоизточна политика. Руските военноморски бази в Сирия се снабдяват именно през Черно море.

Заместник-генералният секретар на НАТО Александър Вършбоу потвърди, че в момента се водят "интензивни разговори" със страните, граничещи с НАТО, за това как техните военноморски сили да бъдат включени в мисии на Алианса. Украйна и Грузия проявяват особен интерес, защото смятат, че по този начин могат да бъдат обвързани по-тясно със структурите на пакта. Румъния, България, Украйна и Грузия обаче не разполагат с големи морски флотилии, които да застрашат Черноморския флот на Русия.

Руският посланик в НАТО предупреди за опасността други държави от Алианса да засилват присъствието си в Черно море. От години натовски кораби патрулират в Черно море или провеждат учения там. В момента САЩ прехвърлят свои бойни единици от Варна към Батуми, Грузия, където скоро ще се проведе военно учение. В края на войната в Грузия през 2008 година американски фрегати акостираха в Батуми - с нормалното си въоръжение и хуманитарни помощи на борда, както твърдеше американската страна. Според наблюдатели присъствието на американски фрегати е било сигнал към Русия да се изтегли от Грузия - съгласно постигнатото с посредничеството на ЕС споразумение.

Русия също отправя такива сигнали и организира военни учения в акваторията на Черно море. През 2014 година руски изтребители извършиха подобни маневри в опасна близост до американски кораби, както правят сега в Балтийско море.

Ролята на Турция

Като член на НАТО, Турция играе решаваща роля в премерването на силите в Черно море. Турция контролира Босфора, Дарданелите и Мраморно море, а по този начин и подстъпите към Черно море. Договорът от Монтрьо от 1936 година регламентира преминаването и на военни кораби през Босфора. От една страна той ограничава преминаването на военни кораби на страни, които не са на Черно море, и по този начин защитава Русия. От друга страна обаче той забранява на самолетоносачи на черноморски страни, като Русия, да преминават през пролива. Ако Турция се окаже в положение на война, тя сама може да решава кого да пропуска през Босфора.

Договорът от Монтрьо е едно от малкото споразумения за сигурност, което още се спазва в региона. За разлика от споразумението между Москва и Вашингтон от 1972 година за инциденти по море /INSCA/, което трябва да предотвратява опасното приближаване между бойни самолети и военни кораби.

Договорът от Монтрьо е силен инструмент в ръцете на Турция и тя държи на неговото спазване от стратегическите ѝ партньори. Така например Турция не пропусна голям брой бойни кораби на съюзниците на САЩ във войната в Грузия, тъй като общият им тонаж надхвърляше допустимата горна граница. През 2014 година Русия обвини САЩ в нарушаване на договора от американски боен кораб. Турция заяви, че плавателният съд е претърпял авария и затова не е могъл навреме да напусне територията на Черно море.

Страните от НАТО и Русия би трябвало да имат общ интерес от спазването на договора от Монтрьо. От 80 години насам този договор все пак стабилизира един регион от голямо стратегическо значение за Източна Европа и Близкия изток. Една "игра без правила" в този регион би могла да бъде и много опасна - и не само за страните от региона. А нови правила за световния ред, каквито иска Путин, трудно могат да бъдат измислени.