Предложението на един санктпетербургски депутат да се въведе нравствена полиция не може да не прозвучи тревожно. И то не защото този вид полиция напомня за държави като Саудитска Арабия или Иран - Русия все пак е много далеч от религиозната диктатура. А защото се има предвид сформирането на доброволни дружинки, които да преследват гейовете и лесбийките.

Що е то "хомосексуална пропаганда"?

Нещо като съвременни казаци, които да подпомагат приложението на "Закона против хомосексуалната пропаганда", приет току-що от общинския съвет в Санкт Петербург. Съветниците все пак не са дефинирали какво точно означава "хомосексуална пропаганда", но пък вече са предвидили глоби, достигащи до 500 000 рубли. Законодателите твърдят, че искат да "защитят децата", а по-далечната им цел е законът да влезе в сила на цялата територия на Русия. Хомосексуалността е окачествена като "неруско заболяване", като грях или като двете едновременно.

И отвъд океана - в Съединените щати, покрай предизборната борба на републиканците също се разгоряха сходни дискусии. Един калифорнийски съд отмени забраната за бракове между хомосексуални, след като калифорнийците на референдум се бяха обявили срещу хомо-браковете. Републиканците осмяха решението на съда, а бившият шеф на Камарата на представителите Нют Гингрич заговори за "продължаващи атаки срещу еврейско-християнския фундамент на Съединените щати".

До момента хомо-браковете са разрешени само в пет от американските щати, както и в градовете Ню Йорк и Вашингтон. Въпреки това гейовете и лесбийките в САЩ все пак са в по-добро положение, отколкото в Русия, където гей-парадите са принципно забранени и се разпръскват с насилие. Но определено най-сложен е животът на хомосексуалните в Африка, където те по правило са подозирани като "пета колона на Запада" и като посегателство срещу чистотата на африканските култури.

Опасната "чуждестранна култура"

Парламентът в Уганда, например, поднови точно в тези дни дискусиите по оспорвания анти-хомосексуален закон. Проектът, който предвижда смъртно наказание за еднополов секс, бе замразен миналата година, след като редица чужди държави заплашиха, че ще спрат отпускането на помощи за Уганда. Сега на вниманието на депутатите е ново, преработено издание, което не стига чак до наказание със смърт, но пък предвижда други, достатъчно строги санкции.

В края на октомври британският министър-председател Дейвид Камерън обяви на една среща на върха на Британската общност, че правителството му ще продължи да подпомага само онези държави, които стриктно спазват човешките права. Президентът на Уганда Йовери Мусевени обаче вижда в това проява на "екс-колониален манталитет" и определя хомосексуалността като "негативна чуждестранна култура".

По време на реч на американската външна министърка Хилари Клинтън в Женева няколко африкански посланици дори напуснаха залата след думите й, че "хомосексуалността не е откритие на Запада, а човешка реалност". Един от съветниците на угандийския президент обобщи в крайна сметка нещата по следния начин: "Ние си имаме нашите религии, обичаи и традиции. Ако американците смятат, че могат да ни казват какво да правим, да вървят по дяволите!"

Защита - на книга, непримиримост - на дело

Единствената африканска държава, чиито закони защитават хомосексуалните, е Южна Африка - но и там защитата остава предимно на книга. В Нигерия, където съществуват непримирими религиозни противоречия, омразата към хомосексуалните е единственото чувство, което обединява християни и мюсюлмани. Дори президентката на страната Елън Джонсън Сърлийф, която е носителка на Нобеловата награда за мир и възпитаничка на Харвард, даде съвсем наскоро да се разбере, че никога не би легализирала хомо-браковете.

Всъщност законите, които криминализират хомосексуалността в Африка, са въведени първоначално от колониалните правителства. "Колонизаторите пренасят в Африка не хомосексуалността, а нейното заклеймяване, както и методите за контрол и регулиране, насочени към нейното потискане", пишат американските учени Уил Роско и Стивън O' Мъри в книгата си "Проучване на африканската хомосексуалност", издадена през 1998 година. "Едва когато местните хора забравиха, че еднополовите контакти са били неразделна част от собствената им култура, те наистина стигматизираха хомосексуалността", се казва още в книгата.

АГ, ДПА, ЗЦ, ТХ, Б. Михайлова; Редактор: Б. Узунова