От една страна фашизмът е много слаб, дълбоко периферен, проявява се в дребни епизоди, които повече дразнят, отколкото застрашават. Тоест, чумният бацил е в ниска концентрация. От друга страна имунните реакции на съвременните общества към фашизма са станали крайно вяли. Ето два примера само от последните дни:

Първи пример - български

Кръщават в София улица на проф. Богдан Филов. Следват реакции. Г-н Борисов връща нещата за преразглеждане. И в този момент акад. Георги Марков написва във вестник "Труд" бележка, в която обяснява, че Филов е голям учен. (То и д-р Менгеле е учен, между другото.) В бележката на г-н академика се изреждат следните действия на Филов:

Инициира закон за защита на нацията (в резултат от който – бих добавил – биват изгорени в нацистките камери 11000 евреи). Присъединява България да воюва на страната на Хитлерова Германия. До последно остава верен на Третия Райх, което – вметва нашият днешен академик - е, цитирам, „фаталната му грешка”, защото Германия губи войната...

Фашизмът е „грешка”? А антифашизмът не е грешка, само защото Русия, САЩ и Великобритания смазват Хитлер?

Но този текст е минал пред очите на редактори, на стотици хиляди читатели. И няма реакция! Затова казвам, че имунната ни система е на нулево ниво на съпротива срещу искрите фашизъм.

Втори пример - международен

Египетски министър кандидатства за директор на ЮНЕСКО. Същият официално е заявявал, че ако има израелски книги в Александрийската библиотека, би ги изгорил лично. Този човек обаче се „бил извинил”, заради което продължават да го спрягат за световен началник по... културата!

Случаят навява по-сериозни мисли от простото съображение, че всеки, който иска да гори книги е изрод, или поне не бива да оглавява общочовешка културна институция.

В реакцията на световните медии въобще даже не се проблематизира фактът, че човекът смята да гори книги. Само се пожелава „да се разбере там с Израел”, да не ги обижда. „Нали знаете арабите и евреите вечно се карат.” Да не вземаме страна. Тук имаме ярък пример на понижена имунна способност към расизма.

И други ярки расистки прояви на ислямистки лидери ние, останалите хора, подминаваме като някаква „специфика”. „Така е то, мюсюлманите са много чувствителни по еврейската тема”.