Анализ от Емилия Милчева:

Представете си следния сюжет: Роза е на 12 години, произхожда от ромско семейство. Ходи на училище, а след учебните занятия се прибира в дом, в който няма канализация и течаща вода, нито пък място, където да си пише домашните, а почти всички около нея - братя, сестри, майка, баща, баба, дядо, са неграмотни и безработни. За да продължи да упорства в образованието си, вместо да се омъжи на 14-15 години, ще ѝ трябва много силна мотивация, ще ѝ трябват воля и подкрепяща среда, не само в семейството, но и в обществото. А ако ѝ се наложи да отсъства от училище заради заболяване например, държавата ще спре социалните помощи на семейството ѝ за цяла година. Родителите ѝ нямат здравни осигуровки, което означава, че нямат личен лекар и едва ли смятат за необходимо да я заведат на доктор, за да вземе детето извинителна бележка.

Идеите на ГЕРБ

В третия си, вече преполовен мандат управляващата партия ГЕРБ реши да накаже всички родители, предимно от малцинствените групи, чиито деца не ходят на училище или на задължителната предучилищна, като отреже социалните им помощи за цяла година. „Точно така! Браво! Най-сетне тая порочна практика да спре!“, изтракаха по клавиатурите на компютрите си хиляди българи във форумите и в социалните мрежи. И така потвърдиха изявлението на образователния министър Красимир Вълчев, че „гласът и призивите, които чуваме, са за засилване на санкционния механизъм“.

Обявените тази седмица промени в Закона за социалното подпомагане и в Закона за семейните помощи предвиждат семейството да бъде лишено от помощи за една година, ако в рамките на месец дете в предучилищна отсъства повече от 3 дни, а ученик има неизвинени отсъствия за общо 5 учебни часа. Санкцията съществува и днес, но досега помощите се спираха само за месец. За 2016 година спрените помощи са възлизали на 6,5 милиона лева. Но статистиката показва, че вместо да намалява, броят на семействата със спрени помощи се увеличава - от 37 000 през 2017 на близо 40 000 през 2018 година. А това означава, че делът на ромските деца, завършващи 12-и клас, няма да мине много над сегашния един процент.

Властта е наясно с данните от статистиката, но вместо стимули за децата да повишават успеха си и да продължат образованието си, е замислила и друга наказателна мярка: помощта за първокласниците да се изплаща на две части - половината в началото на учебната година, а другата половина в началото на втория срок, ако детето посещава редовно училище. За учебната 2018/2019 за еднократно подпомагане в размер на 250 лева са предвидени 11,5 милиона лева, което означава 46 хиляди деца. Право на такава помощ, чийто размер не е променян от години, имат деца с трайни увреждания, деца с един жив родител и деца, които са настанени в семейства на роднини и в приемни семейства. Като вземем предвид, че тази учебна година първокласниците в България са около 60 000, излиза, че над две трети от тях имат право на такова подпомагане. Което си е доста тъжна статистика. И ако промените бъдат приети, както изрядните, така и неизрядните родители/настойници ще попаднат под общ знаменател.

Разбира се, че родителите са виновни, ако лишават децата си от образование, което, на всичко отгоре, е задължително по конституция до 16-годишна възраст. Наясно сме обаче и с това: в година на избори, каквато е настоящата, на управляващите им е много изгодно да демонстрират както меко родолюбие, така и загриженост за неграмотните подрастващи граждани и за пазара на труда, неспособен да създаде и задържи кадри, които на свой ред да произвеждат по-висока добавена стойност и пари за пенсии.

Кампанийните мерки на ГЕРБ идват след предложение на БСП да се преразгледа системата на делегираните бюджети (парите следват ученика) и да се спират „всички социални помощи на семейства, чиито деца не ходят на училище до 16-годишна възраст“. Делегираните бюджети са сериозно препятствие. Ако директорите на училища докладват всички деца с над пет неизвинени отсъствия на месец и държавата наистина спре помощите, резултатът ще е още по-малко деца в класните стаи, а оттам и по-малък бюджет за училищата.

Едни и същи трикове с едни и същи страхове

Две седмици преди огласените от ГЕРБ идеи, законопроект внесе и депутатът от „Обединени патриоти" Искрен Веселинов. Според него социалните помощи трябва да се обвържат с участие в програми за ограмотяване, за придобиване на квалификация и за полагане на общественополезен труд. В своя позиция Българската стопанска камара намери това предложение за разумно и го подкрепи.

Всички тези идеи обаче не са елементи от дългосрочна програма, а „мюрета“ за избирателите. Също като „Концепцията за интеграция на циганите“ на вицепремиера Красимир Каракачанов, която от февруари чака да бъде обсъдена от правителството, а той даже и с оставка заплашваше, ако не бъде приета от парламента. Едни и същи трикове с едни и същи страхове. И гръмки „решения за справяне с етническите проблеми", които нищо чудно да ни докарат някоя мизофония. А децата като Роза все така няма да завършват училище.

Историята на българските избори помни жалки сделки за ромски гласове - една обувка преди гласуването, другата след това. Сега и на останалите избиратели пробутват от същото. Но без другата обувка.

*****

Вижте и това видео: