„Ало, искам да чуя песен на Мерилин Монро!"- поръчва 27-годишната Винченца Бенедитино и в слушалката тутакси прозвучава изпълнение на любимата й филмова звезда. Авангардният берлински проект "Странници в песента" предоставя на слушателите възможността да чуят професионално изпълнени песни и арии по много неочакван начин, като на шега.

Комбинация от частен концерт и телефонен секс

Идеята е на американската певица и актриса Дилън Никол Банди, която работи заедно с режисьорката Сибиле Полстер по проекта, реализиран в берлинския театър "Хебел". Желанието им е да скъсят дистанцията между публиката и класическата музика. Край телефоните в помещението са пръснати списъци с музикални заглавия, от които посетителите могат да избират. Дилън е седнала във витрината като жрица на любовта, дори облеклото й е съответно предизвикателно: "Подготвила съм репертоар, в който еротиката играе важна роля. Например една песен от филма „Малката русалка” или сегидилята на Кармен от едноименната опера.”

Всеки от шестимата певци, участващи в проекта, подготвя собствен репертоар и разработва собствено амплоа. Според първоначалния замисъл участниците пеят главно оперни арии, но междувременно в програмата са се промъкнали и доста мюзикъли. Няма сцена, няма оркестър, няма публика. Но някои от посетителите, които идват лично, за да си получат порцията музика, са леко смутени от мястото и изпълнителите. Дилън обяснява: "С този еротичен репертоар и този еротичен костюм очевидно пораждам интимни изживявания у слушателите. Те отначало на знаят как да реагират, после някои се смеят, други ми благодарят.”

А един от нейните слушатели се шегува: „Много ми хареса, страхотна идея! Беше като някаква смесица от телефонен секс и частен концерт”.

Има и аплодисменти, и критики

Музикалният критик Уве Фридрих е на мнението, че "Странници в песента" е доста далеч от истинската опера. Но все пак признава, че хумористичният подход към жанра заслужава и похвали: "В Германия се поддържа някакво псевдорелигиозно отношение към операта - хората се чувстват в залата почти като в черква. През цялото време цари пълна тишина, публиката сякаш е длъжна да се съсредоточи върху дълбокия смисъл на онова, което й се представя. А при този проект е точно обратното. Много ми харесва именно това непретенциозно, дори малко дебелашко отношение към класическата музика.”

На Марлен вече са й пели по телефона и тя останала доволна в общи линии: „Идеята е хубава, макар че всъщност предпочитам да виждам човека, който ми пее. Пък и качеството на звука е далеч от това в операта. Въпреки това беше забавно.”

Явно не само на нея й е било забавно, защото проектът на Дилън Никол Банди и Сибиле Полстер получи наградата на публиката на берлинския театрален фестивал "100 %".  И всички вярват, че ариите по телефона ще помогнат на операта да разшири своята позастаряла и вече не тъй многобройна публика.

Автор: С. Нипард, А. Андреев, Редактор: Б. Михайлова