Малкото швейцарско селце Брамгартен в кантона Ааргау изведнъж влезе в най-големите международни медии. CNN, "Ню Йорк Таймс", германската телевизия АРД, вестник "Франкфуртер алгемайне цайтунг" и много други не пропуснаха да коментират доста спорната идея, на кандидатите за политическо убежище да им бъде забранено да посещават спортни площадки и басейни. Някои от тях не се поколебаха да нарекат това расизъм или апартейд.

Още повече реакции в медиите предизвика друга една случка по време на неотдавнашното посещение в Цюрих на американската звезда Опра Уинфри за сватбата на Тина Търнър. В един луксозен бутик известната телевизионна водеща поискала да разгледа чанта от крокодилска кожа на цена от 30 000 евро, но продавачката отказала да й я покаже. "В Щвейцария ме унижиха, понеже съм черна", оплака се Уинфри след завръщането си в Съединените щати.

Кой завижда на швейцарците?

Коментаторът на "Нойе Цюрхер Цайтунг" Петер Ротенбюлер вече нарече случая "Чантагейт" и похвали продавачката за отношението ѝ към "опърничавата" Опра. Същевременно той разкритикува факта, че "швейцарският туризъм побързал да се извини на Америка още преди случаят да е напълно изяснен". За съжаление видеозаписите от бутика вече са изтрити. А цюрихските вестници си имат какво да пишат в лятната събитийна суша. Чантата междувременно се продава във вид на сладкиш, а в поредица от интервюта въпросната продавачка в бутика представи нещата по съвсем различен начин. А и защитниците на животните са се активизираха: за да се изработи чантата, са били пожертвани цели три крокодила, оплакват се те. "Опра Уинфри злоупотребява със случката в бутика, за да си прави пиар", написа "Нойе Цюрхер Цайтунг".

Наскоро Швейцария отбеляза националния си празник, на който не липсваха и патриотични слова. От тях разбрахме, че днес основните врагове на страната са Европа и САЩ: Германия настоявала за подписването на данъчно споразумение, а Франция - за вкарването на нови параграфи в наследственото право. Швейцарската Народна партия обвинява правителството, че се поддава на диктата отвън. За нейния шеф Тони Брунер международният медиен шум е само фон за оказвания натиск: "Не бива да се отнасяме сериозно към упреците от чужбина. Става дума само за завист и зложелателство заради нашите икономически успехи", твърди той.

Богатите са едно, бедните - друго

Междувременно твърде крайните изявления на Брунер се критикуват дори в редиците на собствената му партия. А Комисията срещу расизма разработва доклад за ситуацията в Швейцария. "Най-вече на локално ниво наблюдаваме, че със своите изказвания политиците пораждат расистки настроения", казва председателката на комисията Мартине Бруншвиг Граф.

Нейният предшественик на поста - историкът Георг Крайс, също е загрижен. Но казва и следното: обвиненията в расизъм не са основателни нито що се отнася до Брамгартен, нито пък около сюжета с луксозния бутик. Според Крайс забраната за посещение на спортни площадки и басейни представлява тежка дискриминация. Но и самата Швейцария не е невинна спрямо не докрай диференцираното представяне на нещата в медиите. Супербогатите чужденци, на които банките оказват съдействие за укриването на данъци, се привличат със значителни данъчни облекчения. Но бедните кандидати за убежище, които не носят пари, са предварително белязани и дискриминирани.

АГ, ДПА, ФАЦ/Б. Михайлова; Редактор: Е. Лилов