Safety first, сигурността на първо място гласи известната англосаксонска поговорка. С нея явно се съобразява и бъдещият американски президент Барак Обама. Неговите номинации за постовете държавен секретар, министър на отбраната и съветник по сигурността свидетелстват за умна, компетентна и ориентирана към консенсус политика на сигурността. Политика, която разчиства наследството от ерата Буш, но последователно отдава на националната сигурност полагащия й се приоритет.

По-убедителен кандидат от Хилари Клинтън за поста външен министър Обама не би могъл да намери. Като бивша първа дама сенаторката от Ню Йорк разполага с достатъчно опит на международната сцена и през последните години задълбочи този опит в работата си в комисията по отбраната към американския сенат. Иракският конфликт, споровете за ядрената програма на Иран, заплахите на международния териризъм - предизвикателствата през следващите години са й добре познати теми. Преди всичко обаче тя ще изпълнява службата си на втория най-важен политически пост в САЩ, съобразявайки се с исканията на Обама и то така, че американските съюзници отново да възприемат САЩ като партньор, а не само като брат по оръжие.

Номинацията на Хилари Клинтън

слага освен това край на старото съперничество с конкурентката на Обама в президентската предизборна кампания - това е в полза на суверинитета на бъдещия президент. Интересно е, че Хилари Клинтън е защитничка на войната в Ирак, също както и настоящият министър на отбраната Робърт Гейтс. Гейтс, който се ползва с уважението и на републиканците, и на демократите, пое този пост преди две години от предшественика си Доналд Ръмсфелд. От тогава насам той наложи по-стабилни отношения в политиката спрямо Ирак чрез напасване на стратегията. Гейтс е за добре организирано изтегляне на американските части от Ирак. На това, изглежда, залага междувременно и Обама.

Политиката на националната сигурност - в опитни ръце

Номинираният за съветник по въпросите на националната сигурност генерал от запаса Джеймс Джоунс също е добре известен. Той беше между най-острите критици на американската война в Афганистан при президента Буш. Джоунс е достатъчно компетентен, за да осъзнае, че конфликтът в Афганистан не може да се реши само с военни средства.

Поверявайки политиката на националната сигурност в опитни ръце, Обама може по-спокойно да насочи внимание и към неотложните вътрешно-политически проблеми - финансовата криза, започващата рецесия и преориентацията в областта на екологичната политика.