Тази седмица ЕНП решава какво да прави с Фидес. Ще бъде ли изключена партията на унгарския премиер Виктор Орбан? Ще прекратят ли членството ѝ в ЕНП, или ще продължат да я търпят „при определени условия“? Сегашната ситуация бе причинена от клеветническите кампании, проведени в Унгария. Те бяха насочени срещу американския милиардер и спонсор на неправителствени организации Джордж Сорос, както и срещу Брюксел - като синоним на някаква империя от бюрократи и либерали, които искали да заробят Унгария.

Капката, която преля чашата на търпението, по думите на основния кандидат за председателския пост в ЕНП Манфред Вебер, бяха плакатите с почти карикатурни снимки на Сорос и председателя на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер, също член на ЕНП. Недоволство имаше и по-рано. Винаги, когато прозвучаваха обвинения срещу Орбан за това, че подкопава демокрацията и върховенството на закона в собствената си страна, останалите политици от ЕНП бяха подложени на атаки. Тях неизменно ги питаха докога смятат да търпят унгарския премиер в редиците си.

Една партия обикновено се сплотява още повече, когато подобни призиви за изключване идват от политическия конкурент. Но щом тези апели не спират, нервите на всички се изопват до крайност. А когато критикуваният започне да провежда и системна кампания срещу политик от „собствените редици“, това неминуемо слага край на всякаква солидарност. Защото в подобен случай вече не става дума за някоя случайно изразена критика.

Орбан навярно е търсел тъкмо този ефект

Орбан няма как да не е знаел всичко това. Едва ли е нужно някой да му обяснява какво нещо е политиката, и по-точно партийната политика. Може да се предположи, че той е предвиждал и дори е искал да предизвика тъкмо тези реакции. От негова гледна точка, сметката очевидно е излязла вярна: целият свят говори за него. Той поляризира - едните са срещу него, а другите - на негова страна. Тъкмо поляризирането беше рецептата, която донесе на Орбан вътрешнополитически успех, именно тя му подсигури силна и трудно атакуема позиция в унгарската политика. Сега той води борба за надмощие и в ЕНП. В това партийно семейство съществуват различни, дори противоположни интереси по различни въпроси. В крайна сметка обикновено се постига съгласие около някаква позиция, също както и в целия ЕС, или пък всички се примиряват с факта, че различията просто ги има.

В бежанската политика Орбан обаче отказва да се съобразява с този принцип. За него важи правилото: който не е с мен, е против мен - и следователно насърчава миграцията, защото иска да погребе християнска Европа. Или най-малкото е "полезен идиот", направляван от онези, които преследват подобна цел. Подобна теза Орбан защити наскоро, твърде прозрачно прикрита под формата на извинение.  В Будапеща очевидно са стигнали до извода, че ЕНП, в сегашната си форма, така или иначе е обречена на провал.

Сметката, която Орбан си прави, навярно е следната: или ще го приемат за лидер на едно самостоятелно консервативно крило - нещо от сорта на  баварския ХСС - или ще трябва да си търси партньори за нов съюз – например с италианската "Северна Лига", полската "Право и справедливост" или австрийската "Партия на свободата". А някои други партии навярно биха напуснали ЕНП заедно с него. За Орбан обаче това би било по-лошата опция. Вярно е, че ЕНП загуби функцията си на чадър, отбиващ всички удари, след като срещу Унгария стартира наказателна процедура за нарушаване на върховенството на закона, за която гласуваха и някои политици от ЕНП. Но членството в ЕНП все пак е важно за имиджа. И противно на цялата пропаганда, е ясно, че колкото и да е важна темата за миграцията, тя все пак не е всичко. Съществува например и бюджетна политика. А там се изявяват хазартни личности като Салвини, например.

Орбан подкопава демократичните алтернативи, вместо да ги подсилва

Вярно обаче е и това, че с позициите, които застъпва, Орбан има място в една центристка християндемократическа партия, в която би могъл да играе ролята на консервативно крило - например по отношение на теми като защитата на неродения живот или семейната политика. Проблемът обаче е в това, че с ценностите, които защитава във вътрешната си политика, Орбан допуска корупцията до най-висшите нива на властта и подкопава демократичните алтернативи, вместо да ги подсилва. А ЕНП няма как да търпи постоянната вътрешна поляризация, предизвикана от Орбан. Най-малко пък - по време на предизборна борба.

Виктор Орбан показа, че няма да се откаже от тази игра. За ЕНП това може да означава само едно: партията трябва да се примири с неминуемата раздяла, която Орбан сам предизвика, колкото и горчив да е този факт. ЕНП е длъжна да се освободи от този баласт, принуждаващ я непрекъснато да се оправдава за Орбан. Тя обаче трябва да го остави сам да напусне. За да се предотвратят всякакви допълнителни вреди – причинени отвън, или отвътре.

Щефан Льовенщайн, ФАЦ

Frankfurter Allgemeine Zeitung

www.faz.net

Всички права запазени

Frankfurter Allgemeine Zeitung GmbH, Frankfurt am Main