Около 1600 км разделят германския град Бон и Леон в северозападната част на Испания. Въпреки това връзката между двата града е силна - дължи се на около 4 130 тръби от дърво и калай или иначе казано, тръби за орган. Всеки ден по време на Страстната седмица звукът от тези тръби отново изпълва готическата катедрала на Леон, докато посетителите на църквата от цял ​​свят се възхищават на пъстрите витражи над олтара. Органът е построен в Бон, в световноизвестната работилница за органи “Йоханес Клайс” и олицетворява невидимата връзка между два напълно различни свята.

Органът в катедралата в Леон е сравнително нов, преди шест години той заменя друг по-стар инструмент, оказал се недостоен за ежегодния международен органов фестивал, който в продължение на 35 години привлича в града най-добрите органисти в света. В допълнение към фестивалните концерти, днес инструментът се използва по време на неделнатата меса, в някои специални богослужебни дни, както и за сватбени тържества, разказва управителят и свещеник Марио Гонзалес. "Важно беше органът да е изработен от първокласна фабрика за органи, чиито инструменти се намират на много известни места", обяснява Гонзалес. Германия е прочута със своята дългогодишна традиция в изработката на органи, но защо изборът попада именно върху фабриката "Клайс" в Бон?

Осъществяването на „голямата мечта“

За “виновник” се смята Жан Гилу. Френският органист и композитор, роден през 1930 г. и починал неотдавна, коренно променя света на органите с новаторските си идеи по отношение на дизайна и звука. "Смятам, че той е един от най-великите органни визионери на нашето време", разказва Филип Клайс. С него се срещаме в работилницата  “Йоханес Клайс”, носеща името на неговия прадядо. Оказва се, че връзката между Леон и Бон минава през Франция, където Гилу изиграва важна роля в планирането на новия орган. Именно той, по думи на Гонзалес, е предложил “Клайс” да изработят новия инструмент. Филип Клайс, строител на органи от четвърто поколение, описва колко е "прекрасно" да се работи със сърдечния Гилу. Той нарича целия проект една "голяма мечта", за чието осъществяване са били нужни десетилетия. "В Леон бях за първи път с баща ми през 1987 г. или 1988 г.", разказва Клайс. В началото първо баща му, а след това и самият той става отговорен за изработването на инструмента. Целият процес отнема 20 години, преди най-накрая органът да бъде пуснат в експлоатация през 2010 г..

Клайс и днес чувства "безкрайно силна връзка с Леон". Вероятно това се дължи на начина, по който органът в Леон събира хората. "Това, което ме удивлява е, че по време на органовия фестивал, хората пристигат за концертите най-малко два, два часа и половина по-рано", обяснява той. "Това са над 1500 жители на Леон, които ако бъдат попитани защо, вероятно ще кажат нещо такова: "Не разбирам нищо от музика, но харесвам катедралата, харесвам музиката, която ни се поднася от фантастичните органисти. Това място се е превърнало в част от моя дом”.

През 2013 г. пред препълнената катедрала Жан Гилу открива тържествено новия орган. Филип Клайс си припомня чувството на щастие, изпълнило огромната катедрала след последната отзвучала нота. "Можеше да се почувства огромната човешка топлина, която бе отправена в този момент към музиката на Жан Гилу, към самия изпълнител, но и към инструмента," казва той.

Всяка година служител от фабриката за органи “Клайс” пътува до Леон, за да извършва дейностите по поддръжката на органа. Самият Филип Клайс посещава Леон през 2018 г. за концерта по случай 5-тата годишнина на органа, а мнозина от неговите работници умишлено прекарват почивките си в Леон, за да бъдат по-близо до органа. Както за Клаус, така и за много други в Бон и в Леон, звукът на органа се превърнал в онова усещане, което мнозина свързват с дома.