Нарастващата зависимост от инфраструктурата на информационните технологии създава нова уязвимост от страна на кибер-атаки. Или както каза президентът Обама: икономическото благосъстояние на САЩ през 21-ви век ще зависи от кибер-сигурността.

През месец май м. г. той стана първият американски президент, посветил цяла своя реч на кибер-сигурността. Обама подчерта зависимостта от компютърните мрежи за доставките на петрол и газ, електроенергия и вода, управляващи обществения транспорт и гарантиращи сигурността на полетите. Във връзка с уязвимостта на тези системи Обама заключи:

"В днешния свят терористичните актове могат да се извършват не само от неколцина екстремисти с взривни вещества в пояса. Те могат да се придизвикват и с натискането на няколко копчета на компютъра. Това е оръжие за масово смущение".

Военните вземат мерки

Една година след тази президентска реч, на 21 май 2010 г. генерал Кийт Алекзандър получи четвъртата си звезда. Директорът на Ен Ес Ей /NSA/ - Агенцията за национална сигурност получи и командването на новосъздадената агенция "Сайбър-Команд". NSA е смятана за най-мощната и голяма тайна служба на САЩ. И също така за най-големия в света работодател за математици. От главната си квартира във Форт Мийд тя контролира електронните комуникации по цялото земно кълбо, декодира, анализира. Когато Кийт Алекзандър за пръв път се обърна към обществеността като шеф на Сайбър Команд, той обрисува доста мрачна картина:

"Благосъстоянието и мощта на Америка я превръщат в цел за атаки в киберпространството. А един от основните стожери на нашата мощ, нашите въоръжени сили, са може би още по-силно застрашени. Нашите военни зависят от мрежите си за командване и контрол, комуникации, тайни операции и логистика. Ние от Министерството на отбраната трябва да пазим над 7 милиона компютри, обвързани в 15 хиляди мрежи".

Още година по-рано министърът на отбраната Робърт Гейтс бе оповестил, че предстои четирикратно увеличаване броя на специалистите по компютърна сигурност. При това става дума не само изключително за защита и отбрана на собствените системи. Американският учен, специалист по компютърно дело Хърбърт Лин се застъпва, най-сетне открито да се заговори и за собствените офанзивни възможности:

"Многобройни държави разработват в киберпространството както офанзивни така и дефанзивни способности. Но общественият дебат се завърта предимно около дефанзивното измерение. Само малцина говорят за офанзивните възможности, а те са важен аспект за разбиране на политиката за киберсигурност."

Бизнес за милиарди

Всички са наясно за вредите, нанасяни от хакери. Но колцина знаят, че над 140 страни по света имат програми за кибервойни и са създали съответни войскови подразделения. Знае се, че тези специалисти в армията на САЩ са между 10 и 15 хиляди. Колко са при китайците - не е известно. Все повече и оръжените концерни надушват бизнес за милиарди и предлагат услуги или софтуер за отразяване на атаки срещу комуникационните системи и базите с данни. Неотдавна големият военен концерн Raytheon с неговите около 75 хиляди работници и годишен оборот 20 милиарда долара за 2009 г. публикува обява, че търси "кибер-нинджи".

А в средата на месец юни постъпи най-радикалното досега политическо предложение. То бе на независимия щатски сенатор и председател на комисията по вътрешна сигурност Джо Либерман. Либерман внезе законопроект, обявяващ интернет за национално богатство на САЩ. В него той предлага, президентът на САЩ в случай на извънредно положение за нацията, чисто и просто да може да изключва интернет.