Осем книги, които щяха да останат непрочетени
Осем книги, които щяха да останат непрочетени
Забравени, изгубени, недооценени: някои романи виждат бял свят едва след смъртта на авторите им. Представяме Ви осем случая, които са живо доказателство за това, че никога не е късно да се публикува една хубава книга.
Франсис Скот Фицджералд: "Бих умрял за теб"
През 1920-те години неговите леки любовни романи се продават добре. Но по-късно, когато текстовете му стават по-критични, по-хапливи и по-саркастични, никой не се наема да ги издаде. Чак през април 2017 на пазара излезе сборник с 18 непубликувани негови разкази и рисунки под заглавие "Бих умрял за теб".
Александър Дюма: "Рицарят от Сен Жермен"
Едва през този век на книжния пазар излиза романът на Александър Дюма-баща (1802-1870) "Рицарят на Сен Жермен". Произведението е било открито през 1988 в Париж. До 2005 обаче е държано в тайна. Тъй като романът е бил недовършен, Клод Шол написва финалните страници. Книгата, впрочем, е с обем от 900 страници.
Уолт Уитман: "Животът и приключенията на Джак Енгъл"
Това е сензационно литературно откритие: 165 години след смъртта на американския поет Уолт Уитман, абсолвент на университета в Хюстън открива романа му "Животът и приключенията на Джак Енгъл", който е бил публикуван анонимно във вестник "Sunday Dispatch" през 1852. Произведението му звучи актуално и днес - Уитман пише за човечността в отношенията на хора от различни религии.
Джек Лондон: "Бюро за убийства"
Агенция за атентати убива в името на един по-добър свят. Нейният бизнес-модел е прост: бюрото за убийства се задължава да убие определен човек в рамките на една година. За услугата се заплаща предварително. В случай, че поръчката не се изпълни, парите се връщат обратно. Джек Лондон работи по този роман преди смъртта си, но не го завършва. Дописан е от Робърт Л. Фиш и излиза на пазара през 1963.
Албер Камю: "Щастливата смърт"
Това е първият роман на френския писател-екзистенциалист: едно произведение за стремежа към щастие, пари и време. То отразява преживяното от Албер Камю като работник на пристанището в Алжир и като младеж, боледувал от туберкулоза. Романът е писан между 1936 и 1938. В крайна сметка Камю решава да не го публикува. Десет години след смъртта му обаче книгата излиза на бял свят.
Дневникът на Ане Франк
Книга, която се чете през сълзи: едно 13-годишно еврейско момиче влиза в световната литература, документирайки живота си в своето амстердамско скривалище между 1942 и 1944. През 1945 Ане е убита в концентрационен лагер. Дневникът ѝ обаче остава скрит у нейни приятели. След края на войната бащата на Ане изпълнява желанието на дъщеря си и публикува текстовете.
Ирен Немировски: "Френска сюита"
Тази книга е трябвало да постави началото на поредица от пет части. Историята обаче обърква плановете на родената в Украйна еврейка Ирен Немировски. През 1942 тя е арестувана близо до Париж и изпратена в Аушвиц-Биркенау, където умира по-късно. Ръкописът на нейната недовършена "Френска сюита" е открит от дъщеря ѝ през 1996. През 2004 книгата излиза във Франция.
Зигфрид Ленц: "Дезертьорът"
Романът за един германски войник, който в края на Втората световна война се присъединява към партизаните и Червената армия, е писан през 1951 година. Издателството, на което Ленц (1926-2014) изпратил ръкописа, обаче го отхвърлило с аргумента, че е твърде пацифистки. 65 години по-късно, романът излезе на книжния пазар. "Дезертьорът" стана дори бестселър.