1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Османски терор няма. Какво търси ВМРО в днешна България?

Димитър Димитров
13 октомври 2020

ВМРО е имала своето оправдание в годините на османския държавен тероризъм. Но какво търси тя в днешна България – в условия на плурализъм и демокрация? Въпроси на известния македонски философ и дипломат Димитър Димитров.

Снимка: BGNES

"За политичка слобода ние се бориме, и штом таа се извојува, организацијата го губи правото на своето постоење", Христо Матов, 1908 година

Как ВМРО-ДПМНЕ и българската ВМРО-БНД с общи усилия подкопават европейската интеграция на Балканите – за това става дума в анализа на известния македонски писател, философ и дипломат Димитър Димитров, публикуван от Македонската редакция на ДВ, който публикуваме със съкращения. В началото Димитров цитира определението, което преди 112 години дава на ВМРО Христо Матов: "Ние се борим за политическа свобода и след като тя бъде извоювана, организацията губи правото си на съществуване."

Димитров уточнява, че ВМРО възниква като отговор на държавния терор на Османската империя, а когато такъв терор вече няма – тя губи всякаква легитимност. В този смисъл, според него, днес потомците на поколението на Матов вече функционират не в революционната, а в една демократична ситуация. Да се осъвременява ВМРО в условията на парламентарна демокрация – това противоречи както на революционната, така и на демократичната система, пише Димитров. И констатира, че за съжаление точно това се случва днес в Северна Македония и в България – в лицето на ВМРО-ДПМНЕ и на ВМРО-БНД.

Има ли днес място за партия като ВМРО?

„Възниква въпросът: какво търси ВМРО в една система на плурализъм? При плурализма има място за неограничен брой партии, но не и за революционни организации. Тъй че ВМРО влиза в противоречие с конституционните системи на двете държави, с техния съюз в НАТО, с принципите на ЕС,“ пише Димитров и припомня, че в Скопие ВМРО-ДПМНЕ има 44 народни представители (от 120), а лидерът на българската ВМРО е министър на отбраната и вицепремиер на България.

Оценката на Димитров гласи, че вместо да се съсредоточат върху конституционните реалности в двете държави и върху тяхното положение в региона, в Европа и по света, тези две партии са се залутали из лабиринтите на миналото. Той припомня, че ВМРО-ДПМНЕ не признава споразуменията с България и Гърция, защото те уж били предали името, езика и идентичността. И пише: „Тук всичко е обърнато наопаки. Страната всъщност изгуби името си със забавеното подаване на молба към ООН като Бивша Югославска Република Македония, докато със Споразумението от Преспа възвърна статута си на същинска държава, с географско наименование „Северна“.

На Преспанското споразумение, което отвори на Македония вратите към НАТО и ЕС и официализира македонския език в Евросъюза, тази партия противопоставя „изконното ВМРО“ според пропагандата на гръцката „Македонска борба“ (Makedonikos agon) - гръцкия македонизъм, според който говорещите славянски език всъщност са потомци на древните македонци. ВМРО-ДПМНЕ включи тази пропаганда в предизборната си програма „Възраждане в сто стъпки“ и в проекта Скопие 2014.“

По-нататък Димитров пише, че с Преспанското споразумение Гърция е признала македонската нация и езика. Но срещу този принос към помирението и европеизацията на региона, констатира авторът, неочаквано се появи нов противник – българската ВМРО. Така двете едноименни партии се съюзиха срещу Преспанското споразумение, смята авторът. „Едната – защото то не било достатъчно македонско, а другата - защото било прекалено македонско. Всъщност, това са две химери, които взаимно се отричат, в периферията на чудесния успех на България, Гърция и Македония, които направиха Балканите съставна част от европейската идея,“ коментира Димитров.

Той цитира читателски коментар от българския „Дневник“: „Какво е ВМРО? Вътрешна македонска революционна организация. Тогава какво търси в България?“ Според автора, името „ВМРО-БНД“ е класически пример за иредентизъм, особено във времена, когато България и Северна Македония са независими държави, членки на НАТО, като едната е член на ЕС, а другата на път да стане такава. „Въпреки този реален резултат от вековното ходене по мъките на две независими държави, който им дава шанс за постигане на общо бъдеще в ЕС, тази партия живее в някаква обърната история, която отрича реалната,“ пише Димитров.

По-нататък в неговия анализ четем: „Това, което България не постигна с Балканските войни и в двете световни войни, Каракачанов сега иска да постигне, превръщайки ВМРО в българско национално движение – в противоречие с позициите на оригиналната ВМРО.“

Историческа фалшификация

Димитър ДимитровСнимка: privat

Димитър Димитров цитира няколко изречения от спомените на първия лидер на ВМОРО Христо Татарчев и накратко обяснява как и защо ВМОРО се трансформира във ВМРО. Той стига до извода, че партията, наречена Вътрешна македонска революционна организация - Българско национално движение, е историческа фалшификация. В края на обширния анализ четем:

„Днес ВМРО може да бъде само на страната на двете добросъседски споразумения. Да си съвременен Гоце Делчев означава да подкрепяш тези споразумения и да работиш за „обединени Балкани в обединена Европа“, както гласи девизът на Балканския политически клуб, създаден от Желю Желев. Да инструментализираш ВМРО, за да блокираш европейската интеграция на Македония чрез злоупотреба с принципа на единодушието в ЕС (!), може да се тълкува единствено като дело на отколешните руско-сръбски интриги. И аз отказвам да приема, че документи с такова послание са подпечатани от българската държава!“

*Димитър Николов Димитров е учен, философ, писател, политик и дипломат от Северна Македония. Неговият син Никола Димитров доскоро беше външен министър на Северна Македония.

Прескочи следващия раздел Повече по темата
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ

Още теми от ДВ