Тя може да бъде дребна и едра - корупцията. Действа по схемата: предлагам ти пари, за да получа от теб в замяна някаква услуга. Като например да си затвориш очите за нещо, което не е трябвало да видиш. Да речем шофиране без нещо (предпазен колан, аптечка, авариен триъгълник), или пък с нещо (превишена скорост, алкохол в кръвта). Дотук всичко е в реда на нещата - така е по света, така е и в България. Има обаче и някои "национални" особености, по които рушветчийството (корупцията) в България се отличава от това в една Германия, да речем.

Манталитет и още нещо

Например по отношение на разпространението й в обществото, политиката, икономиката. Според висшия прокурор в Мюнхенската главна прокуратура д-р Николас Качински, различните равнища на подкупност в Германия и България се дължат най-вече на разликите в благосъстоянието и манталитета на българите и германците. Различно е и възприятието на корупцията: докато в Германия политиците се смятат за най-слабо корумпираната (или податлива на корумпиране) професионална група, то в България те са в челото на класацията.

В Германия едва 1 процент от обществените подозрения за корупция падат върху политиците, следвани от представителите на съдебната система (5%) и на бизнеса (15%). За германците най-силно на корупция вони в държавната и местните администрации, и най-вече в сферата на обществените поръчки - мнозинството от германците смятат, че близо 80 на сто от подкупите се случват именно там. Друга "национална" особеност на проблема с подкупите се изразява в това, че в Германия само един от всеки 7 души смята, че пътният полицай (катаджията) обича подкупите.

Носи ли тога корупцията?

В Германия един съдия може да изпрати даден престъпник зад решетките само ако преди това полицията си е свършила добре работата, казва съдията от Мюнхен Йоахим Екерт. Прокуратурата обобщава събраните от полицията доказателства и ги изпраща в съда. Ако те са достатъчни, обвиняемият получава присъда. "Ако някой от участниците прекъсне тази верига в правораздаването, никога няма да имате успех в борбата срещу престъпността”, казва съдия Екерт, очевидно намеквайки за някои слабости на българската провораздавателна система. Например един министър (Цветанов) да се намесва в работата на други институции (съда). В Германия не е изключено вътрешният министър да направи коментар по някакво съдебно разследване, но всичко приключва с този коментар, уверява прокурор Качински.

А дали в Германия е възможно прокурор или съдия да е и собственик на хотел или да върти някакъв друг бизнес извън професията си? "Това би било пълен абсурд", казва мюнхенският прокурор и добавя, че ако има данни за подобна дейност, то заподозреният магистрат ще бъде разследван, а последното действие със сигурност ще бъде неговото уволнение. В Германия на съдиите и прокурорите, извън служебните им задължения, е позволено да получават хонорари единствено ако четат лекции в университета или ако пишат книга. "Абсурд е да въртят хотели или фирми за коли под наем", казва мюнхенският съдия Йоахим Екерт, намеквайки за някои от скандалите в българската съдебна система.

Автор: Николай Цеков; Редактор: Емилиян Лилов