Не за първи път представители на турското ръководство отправят заплахи към ЕС. Президентът Ердоган повтори няколко пъти, че без скорошно либерализиране на визовия режим за турски граждани няма да се чувства обвързан с ЕС относно споразумението за бежанците. А външният министър Мевлюд Чавушоглу наля още масло в огъня в интервю за вестник "Билд". Той обвини ЕС във "враждебност към Турция". След което отново зачекна споразумението за бежанците. "Или ще прилагаме едновременно всички договори, или ще ги захвърлим". С други думи, ако до октомври не бъде отменен визовият режим за турски граждани, отново ще пуснем мигрантите към Европа.

Много европейски политици трудно можеха да възприемат обвързването на споразумението за бежанците с визовия режим още преди реакцията на Ердоган на опита за преврат. А днес това е още по-трудно, в контекста на последните чистки, репресии и намерението на Ердоган да въведе отново смъртното наказание. Мевлюд Чавушоглу сега също проявява разбиране за въвеждането на смъртното наказание. Ердоган и Чавушоглу разбира се знаят, че ако се стигне дотам, ще бъде сложен край на присъединителните преговори с ЕС.

Те знаят обаче, че ЕС може да бъде изнудван по въпроса за бежанците, или поне се чувства рекетиран. Отмяната на визовия режим беше планирана още преди споразумението за бежанците. За жалост, темата за визите беше включена в споразумението за бежанците като допълнителен стимул за Турция да изпълни своята част от сделката. Само че ЕС не даде на Анкара картбланш, а постави ясни условия. И тези условия не са изпълнени. ЕС обвинява Турция, че прилага антитерористичните закони срещу настроените критично срещу властта на Ердоган.

Спокойно, турските закани са само реторика

ЕС не бива да прекратява споразумението за бежанците в никакъв случай, тъй като досега Турция изпълнява в голяма степен своята част от договореностите. След влизането на споразумението в сила, на гръцките острови почти не пристигат мигранти. И това е голямо облекчение за ЕС. Въпреки цялата реторика, е малко вероятно Турция да изпълни заканите си. Защото Анкара има сериозен интерес от тесни взаимоотношения с ЕС. Икономическата зависимост е голяма. ЕС облекчава до известна степен изолацията, в която Ердоган вкара страната. Освен това Анкара получава много пари от ЕС за грижите за бежанците на своя територия. И всичко това би било заложено на карта. Много европейци съзират също толкова голяма опасност, ако Анкара изпълни условията за отмяна на визите. Тогава ЕС ще трябва да изпъли обещанията си.

При сегашните политически условия в Турция съществува възможността голям брой противници на режима и преди всичко кюрди да използват свободата на придвижване и да потърсят политическо убежище в ЕС. Тогава Германия и другите европейски страни ще бъдат изправени пред нова миграционна вълна. Различни страни-членки на ЕС обаче взеха превантивни мерки и за такава вероятност и договориха един вид "аварийна спирачка". От тази гледна точка няма място за паника, нито повод за отстъпчивост пред Ердоган. ЕС обаче може и сам да стори нещо, за да намали зависимостта си от Турция.

Затварянето на балканския маршрут може би допринесе повече за намаляване на броя на бежанците, отколкото споразумението с Турция. Също и въведените мерки за задържане на мигрантите на гръцките острови. Тук те могат да подадат молба за убежище, но нямат право да си избират определена страна-приемничка. В крайна сметка ЕС трябва сам да подсигури изцяло външните си граници, вместо да предоставя тази задача на други. Сегашното споразумение за бежанците с Турция може да бъде само временно решение.