След като прокуратурата оттегли обвинението си срещу Доминик Строс-Кан, бившият директор на МВФ се сбогува със служителите на институцията. Те го посрещнали в Ню Йорк с аплодисменти, прегръдки и неподправена сърдечност. Толкова много били желаещите да поздравят Строс-Кан (фондът има около 2500 служители), че в последния момент срещата била преместена в по-голяма зала.

ДСК /както е известен в средите на МВФ/ се извинил два пъти на колегите си за пораженията, нанесени на репутацията на МВФ покрай секс-скандала. Разговорът бил обаче посветен главно на значението и ролята на институцията в условията на евентуална нова световна рецесия.

Социалният ДСК

Скандалът и грозната пуританска истерия срещу Доминик Строс-Кан в американските медии изглежда не са оказали голям ефект върху отношението на бившите му колеги към него. Източници в МВФ, присъствали на срещата, казват, че служителите на институцията са разтърсени най-вече от загубата на най-успешния досега ръководител на фонда.

Блестящият френски икономист реформира радикално философията на МВФ. Той беше привърженик на линията за “по-хуманна икономика”, повече регулация на пазарите и използване на държавни стимули. Казано по друг начин, той постави акцент върху социалния аспект на икономическата политика.

Когато стана ясно, че възстановяването от кризата ще отприщи нова безработица, Строс-Кан беше сред първите, които предупредиха за надигащото се социално недоволство, най-вече в Европа. В известен смисъл ДСК предрече размириците в Лондон - или по-скоро предвиди, че задълбочаващото се социално неравенство ще породи вълна от недоволство и ще сложи край на съществуващия социален договор в развитите общества.

Разделянето с типичната консервативна политика на МВФ, подчинена изцяло на идеологията на свободния пазар, е най-голямата промяна в над 65-годишната история на институцията. Преди аферата около Доминик Строс-Кан изглеждаше, че тази промяна е завинаги.

Нови ориентири

Но наследилата го на поста Кристин Лагард има друга ориентация. Тя не е икономист, но е апологет на свободния пазар и не крие намерението си да върне МВФ “към неговите корени”, т.е. към предишната политика, чийто главен инструмент е бюджетната консолидация.

Ползването на този инструментариум обаче едва ли ще е възможно в близко бъдеще. Все по-реалната опасност от нова рецесия изисква макроикономическа политика, която подкрепя икономическия растеж, призна Лагард в първата си голяма реч като директор на фонда. Поне засега тя ще трябва да остане близо до вижданията на своя предшественик.

Колкото и остра да е необходимостта от намаляване на огромните бюджетни дефицити, затягането на коланите трябва да е постепенно, за да не задуши напълно възстановяването. Макар и да не се идентифицира с философията на Строс-Кан, Лагард засега е като негово ехо: “В крайна сметка кой вярва, че политиките за намаляване на разходите могат да оцелеят в условията на продължителна стагнация, продължителна висока безработица и социално недоволство?” - пита риторично Лагард.