Остатък от комунизма: домовете за пеленачета в Чехия
Лубош Палата
25 май 2021
Те са един от последните остатъци на комунистическата диктатура: Чехия е една от малкото страни в ЕС, в които още има домове за сираци под 3-годишна възраст. Последиците от "колективното възпитание" остават за цял живот.
През 1952 Чехословакия въвежда домовете за малки децаСнимка: picture-alliance/dpa/V. Sharifulin
Реклама
Домовете за кърмачета и малки деца в Чешката република са един от последните остатъци на диктатурата през периода 1948 - 1989 година. Четири години след комунистическия пуч в тогавашна Чехословакия, през 1952 година новият режим спря всички помощи за нуждаещите се от грижи деца и тяхното отглеждане в приемни семейства. На тяхно място въведе домове, в които децата бяха възпитавани "колективно".
Днес Чехия е една от малкото страни в Европа, в които в домове биват настанявани и деца под 3 години. Сега в парламента в Прага бе внесено искане за закриването на въпросните домове.
Но приемането на съответния закон беше отложено, с което намаляват шансовете това да се случи в рамките на сегашния парламент. Съществува опасност цялата процедура да започне отначало след изборите на 8 и 9 октомври тази година.
Следите остават цял живот
Основният аргумент за закриването на тези домове са тежките поражения върху психиката, които нанася отглеждането в несемейна среда на толкова малки деца. Експерти твърдят, че вредите от това остават за цял живот. "По този начин ние като общество създаваме хора в неравностойно положение", казва социоложката Терезия Пемова от Националния институт за децата и семействата.
"Деца под 3-годишна възраст в никакъв случай не бива да живеят в домове", подчертава и Алеш Юхелка от управляващата партия ANO ("Действие на недоволните граждани“) и депутат в парламента в Прага.
Други политици обаче са против закриването на въпросните детски домове. Те смятат, че без тези социални заведения има опасност някои от децата да останат на улицата. "Аргументът, че нямало достатъчно приемни семейства, е фалшив", казва по този повод Юлия Кохова. Експертката в областта на закрилата на децата посочва, че е предвиден преходен период от няколко години, който е напълно достатъчен да бъдат намерени желаещи приемни родители или възможности за настаняване на болни деца в подходящи медицински заведения.
В цялата страна в такива детски домове живеят около 250 деца. "Разполагаме с над 20 000 души, които могат да се грижат за тях, в това число и бабите и дядовците на децата. Отделно от това имаме 732 приемни родители, които биха могли през преходния период да поемат функциите на детските домове", казва Алеш Юхелка за ДВ.
Въпросът не опира до пари
Държавата намали парите за временен прием на дете в семейство на 20 000 крони (800 евро). Някои депутати настояват тя да бъде увеличена на над 1100 евро за първото дете в приемно семейство.
За много приемни родители обаче парите не са най-важният аргумент. "И със сегашната помощ от държавата можем да се справим“, казва 62-годишната Мария Тетхова от град Ухерски брод. Бившата медицинска сестра работи от 1990 като приемна майка и дотук е полагала грижи за 10 деца. "Особено най-малките се нуждаят от много грижи и постоянен интерес. И тъкмо това е, което те не могат да получат в детския дом - дори и при най-голямо желание от страна на персонала. Едно приемно семейство за тях е най-доброто, което могат да получат. Така те остават в близка до естествената семейна среда", казва тя за ДВ.
*** Разгледайте и тази фотогалерия от нашия архив:
Бездомните деца на Букурещ
Много от бездомните деца в Букурещ живеят под земята. Там е мрачно, влажно и студено. Те обаче нямат друг избор. Голяма част от тях са наркозависими.
Снимка: Jodi Hilton
Живот под земята
Кристина е на 19. Тя е зависима от дрогата "Aurolac" - разредител за лакове, вдишван от найлонови торбички. Заедно със своите братовчедки Кристина живее в каналите на Букурещ. Такава е съдбата и на много други бездомни деца от румънската столица. "Животът долу е тежък. Нямаме вода, за да се къпем. Понякога нямаме и какво да ядем", казва тя. Близо 1000 от 6000 бездомници в Букурещ са деца.
Снимка: Jodi Hilton
Домът в канализацията
Под земята много от бездомниците са се опитали да си създадат свой собствен кът: с помощта на свещи, одеяла, найлони. Тийнейджърката Карина живее тук заедно с други младежи. Много от бездомните деца, намерили убежище в канализацията на града, са израснали в домове за сираци.
Снимка: Jodi Hilton
Новото поколение бездомници
25 години след падането на комунистическия режим, едно ново поколение бездомни и наркозависими деца завладя улиците на Букурещ и намери убежище в канализацията на града. Техният живот е кратък и тъжен. Понякога самите те стават майки и бащи - като Мона. Тя е на 19 и е бременна с второто си дете. Мона живее с дъщеря си и приятеля си под земята.
Снимка: Jodi Hilton
Студ и мрак
20-годишният Ремус също живее под земята - сам, без семейство, без приятели. Той спи под един от централните площади на Букурещ. Предпочита това място вместо препълнената канализация под Северната гара. А и там, където е устроил леглото си, е топло: близо до него е градската система за отопление.
Снимка: Jodi Hilton
Румънските сираци
В Румъния системата на домовете за сираци е въведена по времето на режима на диктатора Чаушеску, който забранява абортите. След промените, в началото на 1990-те години условията в домовете за сираци стават непоносими. Много от децата в домовете предпочитат да избягат оттам и да потърсят подслон някъде другаде.
Снимка: Jodi Hilton
Средище на дилъри и наркомани
Близо до Северната гара на Букурещ мъж влиза с чантата си през една дупка "в парка под земята". Този "парк" е средище на дилъри и наркомани. Именно на това място, Северната гара, бездомните деца на Букурещ за първи път откриват тунела под града.
Снимка: Jodi Hilton
Бедността под земята
Тази двойка се е устроила под един от букурещките квартали, населявани от представители на средната класа. Предполага се, че в румънската столица има около 6000 бездомници. Особено през зимните месеци много от тях търсят убежище под земята.
Снимка: Jodi Hilton
Дрогата на бездомните деца
Четиригодишната Пепита похапва чипс, докато братовчедка ѝ Кристина диша "Aurolac" - разредител за лакове и бои, превърнал се в уличната дрога на бездомните румънски деца. "В канализацията не се живее лесно. Понякога се събират толкова много хора, че въобще не мога да спя", казва Пепита и добавя: "Иска ми се да можеше да ходя на детска градина."
Снимка: Jodi Hilton
Децата на бездомниците
Не всички бездомници в Букурещ живеят под земята. 32-годишната Николета, която е бременна с третото си дете, живее заедно с приятеля си близо до Централна гара. Там са си устроили свой лагер. Първите ѝ две деца са ѝ били отнети от Службата за закрила на децата. Тя обаче се надява, че ще може да задържи третото си дете.
Снимка: Jodi Hilton
Живот под моста
24-годишният Сергиу е израснал в дом за сираци. Като тийнейджър бяга оттам и заживява на улицата и в канализацията, където бързо става наркоман. "Много исках да зарежа дрогите, но там нямаше как да го направя. Затова заживях под един букурещки мост, където е по-спокойно", разказва той. В момента Сергиу се опитва да завърши средното си образование и да си намери истински дом.
