По повод на юбилея настъпва звездният час на статистиките, на данните и цифрите, които информират за днешното състояние на Германия 20 години след Обединението. И е вярно, че голяма част от тези статистики доказват, че през последните две десетилетия са били допускани и грешки, че все още има несправедливости, че хората в Източна Германия два пъти по-често остават без работа в сравнение с тези от западната част на страната. Че хората в Западна Германия получават за същата работа повече пари, отколкото в Източна. Всичко това обаче не казва достатъчно за Германия и нейното обединение.

В историята няма друг подобен случай

Най-големият и все още незавършен проект на германската следвоенна история не може да се измерва с цифри. Разбира се, гражданите на старата западногерманска република усещат финансовото бреме, предизвикано от многото милиарди евро трансферни плащания за Източна Германия, който ефект ще продължи още дълго. А още по-голямо бе предизвикателството за мнозина в някогашната ГДР, които бяха принудени след общественото, политическо и икономическо рухване на държавата си да започнат да градят живота си от начало.

Все още обаче германската общественост недооценява успехите. Вместо това се чуват много оплаквания, макар и тези плачове след 20 години вече да са нещо по-различно от политиката на собствения интерес в чиста форма. Както на изток, така и на запад. Защото никой не можеше да очаква, че в рамките на две десетилетия две взаимно противоречащи си обществени системи могат да се срастнат напълно. Който днес издига искането след 20 години да не се забелязва никаква разлика между изтока и запада, не е проумял измеренията на това нечувано и исторически уникално в тази си форма събитие.

Нямаше време за експерименти

В това отношение нищо не се променя и от факта, че между падането на стената и 3 октомври 1990 г. са допуснати много грешки и много ситуации са били грешно преценени. Днес е ясно: архитектите на германското обединение тогава са нямали време за експерименти, нямали са времето за бавно сближаване на двете германски държави. Те са принудени да се възползват от предоставения им уникален исторически шанс в момент, когато дотогавашният установен световен ред се видоизменя радикално. Което и правят. Разбира се е прибързано да се обещава на хората, че единството ще бъде постигнато за няколко години и с обозрими разходи, както прави тогавашният канцлер Хелмут Кол през 1990 г. Тези думи се тиражират до ден днешен като евтина тема за дискусия на маса в политическото кафене, но постигнатото от Кол и всички онези постигнали германското единство, не става оттук по-малко.

Защото Германия печели във всяко едно отношение от обединението си. Страната стана през последните 20 години, а това не е малко, по-отворена, по-пъстра, по-оживена и по-спокойна. Германия се научи да борави с противоречия, с неразрешени въпроси и обществени конфликти. Да ги приема, вместо да ги замита под черджето. Германия е нещо като лаборатория, общество в центъра на Европа, което постоянно живее с промените, предизвикателствата и новия опит. Това също е резултат от обединението. И казва повече за тази страна от всички статистики.