Той беше една от последните големи личности на ХХ век в историята на Румъния: Михай I, крал на Румъния до 1947 година. Той беше свидетел на големи обществени и политически сътресения и прекара близо половин век в изгнание.

Румънското кралство е създадено през втората половина на 19 век от прадядо му - Карл фон Хоенцолерн-Зигмаринген, станал по-късно известен като крал Карол I. През 1914 г. на трона се възкачва неговият племенник Фердинанд, който управлява кралството и страната в продължение на 13 години, включително по време на Първата световна война.

Заради скандалния си начин на живот синът му Карол II е лишен от правото да наследи престола, и след смъртта на Фердинанд през 1927 г. на него се възкачва 6-годишният му син Михай I. Тогава кралството се управлява де факто от майка му Елена Гръцка, както и от регенти.

19-годишен крал и война

През 1930 г. Карол II се завръща в Букурещ от изгнание в Париж и се възкачва на престола. Поставен под политически натиск, през 1940 г. той е принуден да абдикира и 19-годишният Михай I за втори път се възкачва на трона. Но реално няма никаква власт - силният човек в страната е генерал Йон Антонеску, който по-късно става маршал и се обявява за кондукатор (водач на страната). Генералът е един от най-близките съюзници на Хитлер във Втората световна война. Румъния воюва на страната на нацистка Германия срещу Съветския съюз. През лятото на 1944 г., когато Червената армия започва мащабна офанзива срещу Румъния, Михай отстранява маршал Антонеску на 23 август 1944 година. Румъния се присъединява към съюзниците и обявява война на нацистка Германия. Кралят се надява, че тази стъпка ще му осигури незабавно примирие със СССР, но страната му все пак е окупирана от Съветската армия. 

След края на Втората световна война Михай I остава крал на Румъния, но пълномощията му са силно ограничени. На 30 декември 1947 г., под натиска на Москва и новото комунистическо правителство в Букурещ, той абдикира и напуска страната.

Забрана за връщане

До падането на комунистическата диктатура през декември 1989 г. Михай I живее в изгнание в Швейцария със съпругата си Ана Бурбон-Пармска и петте им дъщери. Когато през 1990 г. - след промените - той се завръща в родината си, посткомунистическите управници му показват, че е нежелан, и той отново е принуден да напусне Румъния. Две години по-късно, за Великден 1992 г., му е разрешено да се завърне в Румъния. В столицата Букурещ народът му устройва триумфално посрещане, което не се харесва на румънското правителство и най-вече на президента и бивш комунист Йон Илиеску. И на бившия монарх отново му е забранено да влиза в страната.

Едва през 1997 г. новият демократичен президент Емил Константинеску вдига забраната. Възвърнато е румънското гражданство на Михай I и са реституирани част от имотите му. Михай отсяда в един от старите кралски дворци в Букурещ и започва активно да лобира за присъединяването на страната към НАТО и ЕС.

В началото на март 2016 г. крал той обявява, че страда от тежка, неизлечима болест и преотстъпва управлението на кралския двор на най-голямата си дъщеря принцеса Маргарета. Половин година по-късно, на 1 август 2016, кралица Ана умира на 92-годишна възраст. Крал Михай доживява до 96 години. 

Символ на независимостта

Михай I успява да спечели уважението на своите сънародници. Проучвания показват, че през годините той се е радвал на по-висока популярност, отколкото много действащи румънски политици. Което обаче не означава, че румънците са за връщане на монархията.

След падането на комунистическия режим през декември 1989 г. републиканската държавна форма на управление е потвърдена на Кръгла маса още преди избора на нов парламент и приемането на нова конституция. Основният закон на страната изрично забранява промяна на републиканската държавна форма на управление.