Коментар на Патрик Лехлер:

Швейцарската народна партия е чисто популистка партия, която живее от нерешените проблеми. Това й дава възможност да ги раздухва и да създава впечатление за сериозна заплаха. Една година преди парламентарните избори в страната, народната партия отново успя да мобилизира своята клиентела и това беше същинската цел на упражнението. На проведения в неделя референдум 53 на сто гласуваха за втвърдяване на условията за експулсиране на осъдени чужденци. Но дори да бъдат експулсирани няколко стотин криминални чужденци в повече, от това улиците във Флавил или Фрутиген няма да станат по-сигурни.

Имиджът на Швейцария ще пострада

Гротескна е и лъжата на Народната партия, че Швейцария можела да се постави над международните договори и международното право. В кръчмите на Апенцел може и да им харесва легендата за предимството на швейцарското право над Международната конвенция за правата на човека, от това обаче тя не става по-реалистична.

Референдумът в Швейцария показа освен това, че пряката демокрация в страната опира винаги до границата на своите възможности, когато се нарушава международното право. Все пак не всичко на този свят може да бъде легитимирано от народната воля.

Още не е късно: има надежда, че с разпоредбите за прилагането на новия член от конституцията ще бъдат внесени някои коректури. Слава богу, Швейцарската народна партия не разполага с мнозинство в парламента. Затова едва ли ще се стигне дотам, португалската чистачка, която е послъгала за социалната си осигуровка, да бъде експулсирана от страната.

Шизофренията на една страна

Който обаче смята, че откритостта на Швейцария към света не съществува, все пак не е разбрал добре как се движат часовниците в тази страна. Колко е шизофренна тази страна става ясно например от това, че швейцарците отклониха предложението за облагане на богатите хора с минимална данъчна ставка. От дъмпинговите данъци ползи извличат обаче и чужденците.

От една страна излиза, че се гонят убийци, взломаджии и измамници на социалната система. От друга обаче добре дошли си остават всички деспоти, диктатори и мафиоти, влагащи парите си в Женевските частни банки или онези тарикати, които са си взели швейцарско гражданство, за да не плащат данъци в милионен размер в родината си. Това се нарича откритост "made in Swiss".