Спорът около разхищенията на лимбургския епископ Франц-Петер Тебарц-ван Елст оказа влияние и върху информационната политика на останалите епископства в Германия. Голям брой от тях вече разкриха доходите си. Най-богато се оказа това в Кьолн - със състояние от 166 милиона евро. Откъде идват тези пари? Отговорът гласи: голяма част идват от държавата.

За приходите

През 2012-та Католическата църква и Протестантската църква в Германия са получили общо 460 милиона евро от държавния бюджет. Тази ежегодна финансова дотация има исторически причини. В началото на 19-ти век църквите губят огромна част от състоянията си поради секуларизацията - отделянето на църква от държава. Наполеон например конфискува имуществото на църкви из цяла Европа. Оттогава насам те получават своего рода компенсации, които са фиксирани в договори с Ватикана.

В Германия размерът на паричното обезщетение е различен в отделните федерални провинции. Задължението за изплащането им е уредено още от времето на Ваймарската република: сключеният през 1933 година договор между Ватикана и Германския Райх урежда взаимоотношнията между църква и държава. Според експерти е напълно непонятно, че този архаичен договор продължава да има валидност и в наши дни. Бившата финансова експертка на социалдемократите Ингрид Матеус-Майер например е на мнение, че задълженията отдавна е трябвало да бъдат погасени чрез еднократно обезщетение. Тя пояснява, че още в началото на 19-ти век е имало подобни планове. Това, че днес германската държава ежегодно привежда стотици милиони евро на църквите, е чист анахронизъм, който никак не съответства на разделението между църква и държава.

Въпросните 460 милиона евро обаче са само малка част от парите, с които държавата подкрепя църквите. Всяка година те получават и 9 милиарда евро от църковен данък, плащан от членски внос на миряните и събиран от държавата. Освен това църквите в Германия имат приходи от такси, от социалните си институции и заведения, както и от наеми за имоти.

И разходите

Двете големи християнски църкви в Германия имат множество социални ангажименти: те поддържат болници, детски градини, старчески домове, училища и др. Само малка част от тази дейност обаче се финансира от самата църква. Както пояснява политологът Карстен Фрерк, църковни институции като "Каритас" и "Диакония" влагат едва 2% собствени финанси в проектите си. Останалата част от парите идва от държавата.

Държавата плаща дори заплатите на епископи, църковни служители, финансира строежа и издръжката на църковни сгради. Провинция Бавария например финансира общо 700 църкви с обществени средства. Това ѝ струва 40 милиона евро. Към това се добавят 90 милиона за издръжката на църковните служители.

Църквите в Германия не са длъжни да дават отчет за парите си пред обществеността, нито пък да публикуват информация за всичките си приходи. Това, според мнозина експерти, е скандално. Досега обаче големите политически партии не са посягали на привилегиите на църквите.