Под заглавие "Отмъщението на обезправените" австрийският Ди Пресе пише: "Това, че който държи парите, държи и властта, може да изглежда безвкусно клише. Но в България е истина - най-малкото в представите на много граждани, които са сигурни, че бунтът срещу недосегаемите от закона би предизвикал само проблеми. Т.е. игнорирането на правната система от страна на съмнителни бизнесмени и политици се възприема като нещо нормално.

Това, че в крайна сметка ромският барон цар Киро е задържан, е само поредното доказателство за несправянето на държавата. В продължение на години полицията не го е закачала - а сега предоставя дома му на подпалвачите. Фактът, че трябваше да се случи погром преди да се стигне до действия е свидетелство за безпомощността на правителстовото на премиера Борисов."

Потенциалът за конфликти е голям!

Тиролер тагесцайтунг също се спира на темата: "Протестите на националисти срещу роми застрашават политическата стабилност на България месец преди президентските избори", пише вестникът. Изданието проследява хронологията на събитията и констатира, че зад конкретния повод стои дълбоката пропаст между мнозинството от славянски произход и ромското малцинство. Цитиран е експертът Михаил Иванов, който упреква правителството в пропуски по отношение на интеграцията на ромите:

"Престъпната пасивност е причината за това, че повечето роми са необразовани и бедни. Потенциалът за конфликти е голям", предупреждава Иванов. Изданието цитира и мнението на социоложката Антонина Желязкова, според което корумпираното правосъдие в България е допуснало ромските босове да се чувстват като феодали. Тиролер тагесцайтунг пише още, че в предизборната битка случаят е добре дошъл за националистическата партия Атака - тя иска възстановяване на смъртното наказание като мярка срещу ромската престъпност.

Корупцията разяжда България

На случващото се в България внимание обръща и Хамбургер абендблат. Вестникът цитира председателя на външнополитическата комисия на Бундестага Рупрехт Поленц, осъдил нападенията: "България бе известна с мирното съвместно съществуване на различни етноси и култури. Толкова по-стряскащо е, че националистически десни екстремисти подстрекават срещу ромите". Рупрехт добавя, че въпреки това има пълно доверие в българското правителство и в хората в страната, тъй като подстрекателските лозунги няма да се натъкнат на благодатна почва.

Хамбургер Абендблат посочва, че пет години след присъединяването на България към Европейския съюз ромите си остават най-бедните в страната. Днес много от тях са безработни, предимно заради слабото образование, а някои деца изобщо не ходят на училище. Изданието припомня, че навремето комунистическите диктатури в Източна Европа успяват да интегрират ромите в обществото - чрез формалните изисквания за образование и работа. Но това приключва с разпадането на източния блок. След 1989-а в посткомунистически държави като България се формират ромски гета. Изолацията на ромите расте, а с това и напрежението между мнозинството и ромското малцинство. И въпреки че Европейският съюз отпуска средства за интеграцията на ромите, в държави като България парите често не стигат до тези, за които са предназначени. Корупцията в страната все още е широко разпространена, подчертава Хамбургер Абендблат.